„Умирането е изкуство като всичко друго. // Аз го владея изключително добре.“
(„Лейди Лазар“, превод: Владимир Трендафилов)
Точно преди 53 години на 11 февруари се самоубива американската поетеса Силвия Плат след продължителна борба с депресията. Единственият ѝ роман, „Стъкленият похлупак“, публикуван само месеци преди фаталния ден в лондонския ѝ апартамент, е изповед на млада жена, която постепенно пропада в бездната на депресията. Естър Грийнуд – героинята на Плат от книгата, е обещаваща ученичка с амбиция да се занимава с писане в бъдеще. Тя печели престижна стипендия да стажува в нюйоркско модно списание, но преживяванията ѝ по време на стажа само убеждават Естър, че ограниченията, поставени пред жените от 60-те години на миналия век, никога няма да могат да бъдат преодолени. Естър затъва все по-надълбоко в ужасяващо отчаяние и апатия, а изповедта ѝ преплита темите за социалното неравенство, амбицията и сексуалността.
След смъртта на Плат „Стъкленият похлупак“ – оригинално публикуван под псевдонима Виктория Лукас, се превръща в съвременна класика, препоръчвана от уста на уста, и придобива култов статус. Създава му се слава и за един от най-сериозните феминистични текстове. В романа Естър намира път извън бездната. Знаейки историята на самата Плат, читателят не може да не остане с впечатление, че авторът подарява изход на героинята си – спасението, което самата тя може би се е надявала да открие.
„В телеграмата мисис Гини попитала: „Има ли замесено момче в случая?“ Ако бях посегнала на живота си заради момче, мисис Гини естествено не би могла да помогне с нищо.“
(„Стъкленият похлупак“, превод: Людмила Колечкова)
Историята на самата Плат е разказ не само за амбициозна млада жена, родена преди времето си, а и на мрачна романтика. История, която кара многобройните ѝ читатели по света да обвиняват съпруга ѝ, британския поет Тед Хюз, за съдбата ѝ. Правени са дори опити да бъде заличено името Хюз от надгробната ѝ плоча.
Нощта, в която двамата се запознават, събужда въображението на автори и журналисти вече от половин век и е смятана от много за значително събитие в световната литература. Тя променя изкуството и на двамата. По времето, по което се запознават, и двамата са публикували свои творби, въпреки че тя е само на 23 години, а той – на 25. Според открити по-късно части от дневника на Плат, разкрити пред читателите през 2000 г., тя предсказва, че връзката им ще бъде бурна още в нощта на запознанството им. Когато се прибира след партито, на което двамата се срещат, тя пише в дневника си: „[написах] поема от една страница за тъмните сили на страстта: „Преследване“. Не е лоша. Посветена е на Тед Хюз.“ „Преследване“ започва с: „Една пантера бди за всяка моя стъпка. Някой ден тя ще бъде моята смърт.“
„Какво са правили ръцете ми преди да те държат?“
(„Три жени: поема на три гласа“, превод: Владимир Трендафилов)
Връзката им започва необуздано – според сведения на техни състуденти, присъствали на партито, двамата веднага се поддават на взаимното си привличане, въпреки че не си тръгват заедно веднага. Само след няколко месеца обаче двамата поети се женят. Бракът им е изпълнен с проблеми, често преплитани с пристъпите на депресия на Плат. Това, което е най-често обсъждано обаче – включително дало основата за филма „Силвия“ (2003 г.), – е раздялата им. Истинските причини, довели до нея, са въпрос на спекулация – разпространената версия е, че това се случва заради изневярата на Хюз с Ася Уевил, която се запознава с него и Плат, когато двамата наемат апартамента си в Лондон. Обвиненията към Хюз набират още по-голяма сила, когато шест години по-късно Уевил се самоубива и взима и дъщеря си от него със себе си – зловещо ехо от самоубийството на Плат.
След смъртта на Плат Хюз пише дълга поема със заглавие „Последно писмо“, посветена на нея – плетеница от гняв, безсилие и смазващо чувство на вина. В поемата Хюз не спестява нищо и като че ли сам се сочи с пръста на обвинителя. Той дори разказва как в нощта преди самоубийството на Силвия той и Уевил наемат апартамента, в който двамата с Плат прекарват първата си нощ след сватбата – „… прекарахме тази нощ в нашето брачно ложе.“ В същото време от текста блика яростта му срещу съпругата му, оставила го сам. След смъртта ѝ Хюз пише писмо до приятели на Плат от университета, в което казва: „Това е краят на живота ми. Остатъкът е смърт.“
„Може би когато открием, че искаме всичко, то е защото сме опасно близо до това да не искаме нищо.“
(„Дневниците на Силвия Плат“)
Любовта не е често срещана тема в поезията на Плат, както и в романа ѝ „Стъкленият похлупак“, където тя разглежда връзките с мъжете по-скоро като сексуално освобождаване – героинята ѝ Естър намира различните очаквания спрямо поведението на мъжете и жените по отношение на секса за изключително несправедливи. В наситената ѝ с ярки образи поема „Лейди Лазар“ това включва дори агресия – „От пепелта // възкръсвам с коси като кръв // и гълтам мъжете със стръв.“ Въпреки това Плат пише и изключително обичаната любовна поема „Любовната песен на лудото момиче“, обединяваща стремежа ѝ към свобода и борбата с вечния ѝ спътник, лудостта. Поемата до момента не е включвана в двете български издания на творчеството на Плат. По случай годишнината от смъртта ѝ обаче помолихме Борислав Стефанов да довърши превода, който бе започнал заради цитиран откъс в романа „Белжар“ от Мег Уолицър, излязъл на български миналата година.
С благодарност към него ви го представяме:
Загива светът, щом затворя очи;
вдигам клепачи – отново роди се.
(Дали във ума си не те сътворих?)Във валса си пъстър угасват звезди,
мрак самоволен се впуска подире:
загива светът, щом затворя очи.Сънувах в леглото ми как ме плени;
Пя ми омайно, с целувки влуди ме.
(Дали във ума си не те сътворих?)Бог пада, а адът по-слабо гори:
губят се дяволи, с тях серафими:
загива светът, щом затворя очи.Мечтах да се върнеш при мен, но не би,
в старост забравих и твоето име.
(Дали във ума си не те сътворих?)Възлюбила бих гръмовестник* дори,
който се връща, щом зимата мине.
Загива светът, щом затворя очи.
(Дали във ума си не те сътворих?)
* От ам. Thunderbird – могъща митологична птица и важна фигура в индианските легенди. Може да предизвиква бури и мълнии.
