Докато си мислех вчера какво би било редно да предприеме като стъпки за двумесечния си мандат служебният министър на културата Мартин Иванов, Дневник публикуваха материал с „трите неща, които Раданова може и трябва да направи„. Така че идеята ми за подобен текст не е оригинална, но може да послужи за насока, а защо не и като изискване.
Ето и тези важни три неща в областта на книгите, които Иванов може и трябва да направи. Те в никакъв случай не са подредени по приоритет, но през последните години са сред най-често чуваните „оплаквания“ от страна на издатели и книготърговци.
• Да постави основите на единна и дългосрочнадържавна стратегия за книгите и библиотеките. Съществуват редица програми, но сякаш никой не контролира „голямата картина“, а вече 25 години нещата се правят “на парче” със спорадична подкрепа към отделни инициативи. Издателите изнемогват в опитите си за създаване и развиване на родните автори – размерите на субсидиите, от които приличен брой по-малки издателства зависят, се оказва недостатъчен за поставяне на началото на бизнес в сектора. Библиотеките нямат пари за запълване на фонда си с нови заглавия, а на места борбата им с местната власт заради имоти е пословична. Авторите ни са крайно непопулярни в чужбина именно защото държавата досега не си е направила труда да се включи активно, да кажем, с кампании за превод на български книги на чужди езици (а някои, като Мирослав Пенков и Георги Господинов, печелят големи международни отличия въпреки това).
• Да постави основите на национална кампания за насърчаване на четенето, започвайки от ранна детска възраст. Книги при педиатрите и личния лекар, активни занимания и с родители, повече интерактивност в обучението по литература в първите училищни класове, извънучебни кампании, които да показват колко привлекателни са всъщност книгите. А може и просто да бъде създаден фонд, който да подкрепя различни инициативи, следейки изпълнението на конкретни елементи от програмата (по подобие на „София 2019“).
• Да помогне за решаването на проблема с въвеждането на “един учебник по всеки предмет”, пуснат като атомна бомба върху сектора от недоразумението, заемало поста на образователен министър последните 13 месеца. Предотвратяването на монополизацията на и без това изпълнения със сенчести практики учебникарски пазар е сред най-актуалните каузи на Асоциация “Българска книга” и там може да бъде оказана помощ в комуникацията с образователното министерство в настоящия му формат.
Неслучайно първите две точки започват с „да постави основите на“ – такива основи на практика липсват, а усилията на частния сектор и неправителствените организации се оказват недостатъчни (изследвания за ужасяващите нива на грамотността у нас – колкото искаш). Стъпките тук като че ли са ясни, ноу-хау също има откъде да бъде взето – остава да видим воля и партньорство между различните институции. А в рамките на 2 месеца може да бъде даден чудесен старт, сигурен съм.
Ей, Алекс, кажи нещо и за интернета!
Какво за интернет? Ако става въпрос за е-книгите, според мен там си е чисто бизнес практика, в която държавата няма как да се включи. Е, освен ако не иска да обещава таблети на всеки първокласник, но знаем тези работи кой ги прави :)