Ако имах собствено издателство, щях да издавам само такива книги. „Социалният организъм“ (изд. „Кръгозор“) не е за това как да ползвате социалните мрежи, а за това как те ни „ползват“, работейки като единен организъм със свои вътрешни закони. Така де, ако от години антрополозите приемат, че обществата са организми, какво пречи един биолог, преквалифицирал се в дигитален експерт, да прави подобни твърдения и за социалните мрежи. И успява!
Книгата на Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси ползва основите, поставени от Ричард Докинс в „Себичният ген“, за да говори за мемичен код* вместо за генетичен код. Проследява генезиса на мемите като форма на взаимодействие в обществото и ни дава поводи да мечтаем за промени в този мемичен код, които „да направят света още по-добро място“. И, разбира се, също търси формулата за успех в социалните мрежи и как едно съдържание става вирусно (тук е ясно към кой алхимик на вирусното да се обръщате – преподавателя в Wharton Джона Бъргър и неговия труд „Заразително„)
За съжаление, „Социалният организъм“ остава на ръба на истинската наука, защото липсва представителен доказателствен материал на по-голяма част от твърденията на авторите. Всеки, който се занимава със социални мрежи или друг вид дигитална комуникация, обаче ще се съгласи с немалка част от тезите им.
Вероятно през цялото време на четене ще имате усещането, че държите в ръцете си учебник по биология – аналогиите са толкова много. Моята единствена надежда е, че ще изпитате съжаление, понеже истинските ви учебници не са били толкова интересни. Примерите на Лъкет и Кейси, идващи от техния бизнес опит, не само ще ви забавляват, но и ще ви разяснят защо някои от звездите в развлекателния бизнес са звезди и в онлайн пространството, а други просто не успяват. Ще ви разведат от зората на медиите (камбанният звън като notification от социална мрежа) до изчезващата моментна комуникация, ще ви поговорят за това как църквата модерира обществения разговор и ще ви поведат на борба с „патогените“ в социалните мрежи – онези отровни статуси от тролове и злонамерени потребители, които могат да ви вгорчат деня.
Това, което не трябва да пропускате, се намира в последните две глави. Дори средната част леко да ви е досадила, сегментите за бъдещето и участието на социалния организъм в него са задължителни (и доста увлекателни). Ще успеят ли Facebook и Google да се адаптират към желанията на новото поколение потребители, ще изчезнат ли останалите социални платформи, ще могат ли онлайн гигантите да налагат тотална цензура и можем ли наистина да осигурим „безцензурно“ съществуване на свободен интернет, трябва ли да се плашим от свързаните устройства и интернет на нещата… Важни въпроси, не мислите ли?
Ще го обобщя така: „Социалният организъм“ на Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси ще ви даде много повече, отколкото сте очаквали при започването й.
* Между другото, на български бих ползвал „меметичен код„, ако ще запазваме структурата на термина, идващ от науката за мемите меметика.
