Не изневерих на себе си и отново избрах следващото си четиво по корицата. „Сол при солта“ на Рута Сепетис (изд. „Ciela“) се е сдобила с невероятно въздействаща морска премяна, дело на Дамян Дамянов, който е превърнал книгата във визуално удоволствие, красящо цялото помещение. Втората причина да я поискам беше нейната редакторка – Рия Найденова. Подборът й на заглавия, по които да работи, никога не ме е подвеждал или разочаровал, така че напълно се доверявам на вкуса й за литература. Та, ако това не стига…
Действието в „Сол при солта“ се развива по време на Втората световна война. В изпълнение е операция „Ханибал“ – евакуацията на военни и цивилни в края на сраженията, когато руската армия настъпва. Сборният пункт е пристанището в Готенхафен. Хиляди хора се надяват на спасение, но местата са ограничени. Корабът, на който нашите главни герои се качват, е „Вилхелм Густлоф“. Тези от вас, които са запознати с въпросния период от европейската история, са наясно какъв е финалът. Не е нужно да ви спестявам, че е трагичен. Самата книга е изпълнена с болка, горчивина, трудности и страдание.
Според мен Рута Сепетис е поела голям риск с избора на стил, в който да напише романа. Няма глави, няма паузи, случващото се е описано през гледните точки на четиримата главни герои, разказът е в първо лице. Изобщо не съм почитател на този подход, защото обичам сама да се поставям на мястото на протагониста, а не да ми се вменяват мисли и чувства в главата. Рута Сепетис обаче успява – и аз не знам как – да разкаже историята, без да звучи тягостно, бавно и затормозяващо. Всъщност да се потопиш във вътрешния свят на персонажите е завладяващо преживяване заради специфичната ситуация.
„Сол при солта“ те хвърля в действието още от самото начало, поставя те пред свършен факт и се оказваш напълно безпомощен, докато четеш. По един или друг начин четиримата главни герои се срещат, общуват и остават заедно, а гледната точка се сменя непрекъснато, докато в един момент просто не можеш да се отделиш от книгата и искаш да я погълнеш начаса!
Всеки от персонажите е от различна националност, с различна история, травми и болки, а предисториите им са изключително интересни. С развитието на сюжета се развиват и характерите им, тайните им лека-полека се разкриват, всичко си идва на мястото, а любопитството е задоволено.
Самите герои са много интригуващи, колоритни и запомнящи се. Имам особени стандарти за добре изградени образи и тук те бяха покрити. Опознаваме мистериозен войник с неясно минало, смела жена, която в действителност е доста чувствителна, но прави това, което трябва, невинна девойка – жертва на зверствата на войната, и младеж, когото намразих още при първата му поява.
Прибавям още, че „Сол при солта“ съдържа и образователен елемент. Разказва за реални места и събития, което няма как да не ви подтикне да потърсите допълнителна информация за Втората световна война и нейната развръзка.
Горещо ви съветвам да не пропускате романа! „Сол при солта“ ще ви напрегне, натъжи и озадачи, но същевременно ще ви очарова и ще ви вдъхне поне малко надежда в хората.
Още ревюта за романа можете да прочетете в „Книголандия“, „Библиотеката“, „На по книга, две“, „Books are magic“, „Под моста“ и „Дневникът на един книжен тигър“.
