„Сто парченца от мен“ е част от чудесната колекция на издателство „Изток-Запад“, наречена „Красноглед“. Включените в нея творби нямат жанрово ограничение, но пък със сигурност притежават силата да променят мирогледи. От издателството споделят възгледа, че „само онези, които се променят, остават верни на себе си“ и успешно работят в тази насока чрез своите книги – всеки ден правят от българските читатели малко по-добри хора. Под логото на същата поредица са излезли например „Люляковите момичета“ на Марта Хол Кели и „Един аристократ в Москва“ от Еймър Таулъс, които бяха приети добре от публиката.
Люси Дилън е британска топ авторка, публикувала осем книги (две от които вече са на българския пазар), които са насочени към по-нежната половина на човечеството. Според мен обаче нито един мъж с повече желание да опознае женската психика и душевност няма да остане разочарован, най-малкото защото Дилън наистина пише шеметно.
„Сто парченца от мен“ и „Изгубени кучета и самотни души“ са преведени на български език от Валентина Рашева-Джейвънс, а по кориците им е работила Фиделия Косева. Аплодисментите за усилията и на двете дами са съвсем заслужени, понеже текстът се лее изключително приятно, а що се отнася до кориците – та те са малки приказки! Само ги вижте! На сто процента обаче ме спечели магическата думичка минимализъм, за която подсказва анотацията на „Сто парченца от мен“.
Главната героиня се намира в разгара на развода си с мъжа, който я е обичал и подкрепял и в доброто, и в най-лошото. Ракът на гърдата на Джина вече е в ремисия, но е оставил завинаги отпечатък върху нея. Сега тя се учи да гледа на времето и на себе си с повече любов и уважение. Предпочита да замени вещите с пространство, а тревогите – с повече вяра и смисъл. Пък и новият ѝ самостоятелен апартамент не би могъл да побере дори четвъртинка от личните притежания и общите придобивки на разбитото семейство, които довчера са запълвали огромна къща.
Люси Дилън (снимка: David Higham Associates)
Осъзнала, че онзи мъж и живот вече са минало, Джина трябва да изгради бъдещето си на чисто. За тази цел тя решава да прегледа всички кашони и да разпредели съдържанието им в няколко категории – за продажба, за дарение или директно за боклука. Спечелените пари ще вложи в нещо наистина скъпо и специално. Вещ, достойна да се превърне в едно от стоте парченца от нейния живот, които ѝ носят само положителни емоции.
Всяка глава в романа е посветена на специален предмет, свързан с някой от преломните моменти, превърнали Джорджина в жената, която е днес. Авторката успява да преплете нишките на миналото и настоящето толкова умело, че превръща четенето на книгата в наркотик, без който не можеш.
Джина се усмихна насила, но образът в съзнанието ѝ упорстваше. Само че тя не участваше в него. Онази сутрин се беше случила на нея, тя беше там, но сега, даже когато тениската служеше за доказателство, всичко ѝ изглеждаше като филм, който е гледала преди много, много години. Сутрините с Кит ѝ се бяха стрували като началото на нещо, като първите стъпки от дългия път, по който ще вървят и един ден заедно ще се обърнат да видят докъде са стигнали – но пътят беше свършил, а сега имаше чувството, че никога не го е имало.Същото щеше да стане и със Стюарт. Всички очаквания и заблуди, месеци и години, преживявания и спомени… нямаше ги вече.
Лично аз се вълнувах най-много да разбера какво се е случило с ученическата ѝ любов Кит. Тяхната история е сред най-любимите ми части от романа, защото е „точно това, което трябва да бъде първата любов“. Кит, разбира се, не е единственият интригуващ мъж в сюжета. Ще срещнем и Ник, за чийто дом Джина ще трябва да се погрижи, водена от уменията, компетентността и най-вече – от обичта към професията си. Тя е дизайнерка, която често се изправя пред предизвикателства като задачата, възложена ѝ от Ник и съпругата му – да превърне викторианска къща, считана за държавно културно наследство, в модерен дом. В случая ме впечатлиха вниманието, състраданието и привързаността, които Джина проявява към старите сгради, сякаш са човешки същества.
Съдбата очевидно не е особено благосклонна към това момиче и ѝ поднася една непоискана отговорност, която обаче постепенно се превръща в прекрасен подарък – кучето Бас. Породата му – английски грейхаунд – е известна не само с бързината и участията си в състезания, но и с интелигентността и доброто си отношение към хората. А Джина има най-голяма нужда именно от разбирането и тихата любов, които той е способен да ѝ даде.
Ролята на Бас в романа не би могла да бъде заменено от каквото и да било друго. Трябва да призная, че преди да прочета „100 парченца от мен“, трудно бих се сетила за по-грознички кучета. Тези хрътки обаче ми станаха дори симпатични, защото няма нищо по-очарователно от топлия им характер. Така или иначе обожавам тези животни и обещанието да прекарам време с едно от тях, макар и само на хартия, беше съблазнително и прекрасно изпълнено.
И така, за финал ще ви помоля да си представите две изящни ръце, събрани в пълна с вода шепа. Това е животът, хора – едно море от изтичащи между пръстите възможности! Можем единствено да се наслаждаваме на всяка секунда от него и да го оставим да тече. В моите очи такова е и посланието на „Сто парченца от мен“. Препоръчвам я с цялото си сърце!
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
