На всеки няколко месеца имам нужда да прочета книга, пълна с мили герои и стоплящи сърцето случки. Дозата ми сладост за този месец беше „Странните талисмани на Артър Пепър“ (изд. „Ciela“) от Фейдра Патрик.
След „Мосю Жан в преследване на щастието“ се научих да не си изграждам твърде големи очаквания, когато видя, че Уве е споменат в анотацията. Затова започнах романа с отворен ум и готовност за приключения.
Запознаваме се с Артър Пепър една година след смъртта на съпругата му. Докато разчиства вещите й, той открива златна гривна с различни талисмани, които не е виждал досега. Тази находка дава старт на вълнуващо пътешествие.
Следвайки историята на всеки талисман, Артър нарушава подреденото си ежедневие и напуска сигурността на познатото. Всяка нова среща го променя и в един момент човекът, който преди се е криел от досадната си съседка, се изправя срещу тигър, преследва джебчия в Лондон и се осмелява да замине за далечен континент…
Но тази трансформация си има цена. Колкото повече научава за миналото на съпругата си, толкова повече съмнения се зараждат в сърцето му. Защо не му е разказвала за вълнуващите приключения от младостта си? Какво още е крила от него? Била ли е наистина щастлива като негова съпруга, или просто се е примирявала с тихия им семеен живот? Познавал ли я е изобщо?
В уебсайта си Фейдра Патрик разказва, че идеята за романа се появила, докато показвала своя гривна с талисмани на сина си и му разказвала историята зад всеки от тях:
Сигурно съм написала поне седем романа, но „Странните талисмани на Артър Пепър“ е първият публикуван. Исках да напиша история, изпълнена с нежност, да създам герой, който читателите ще искат да окуражават, с когото биха могли да се радват или да си поплачат.
Мисля, че е успяла да го постигне, въпреки че съм срещала и по-силно въздействащи истории и герои, които е много по-трудно да оставиш след последната страница. И все пак Артър изглежда толкова истински в страха си да избяга от рутината, в неумението си да общува. Можем да се припознаем в съмненията му, в неумелите му опити да създава приятелства и да разкрива чувствата си. Със своето приключение той доказва, че никога не е късно да започнеш нещо ново и никога не си твърде стар, за да направиш нещо щуро.
В книгата не липсват онези перфектни „като на филм“ моменти на обич, разбиране и прошка. В същото време открих и дълбоки послания за измамната природа на спомените и опасността да пропилеем живота си, вторачвайки се в миналото, за отношенията между родители и деца, за изборите, историите и белезите, които всеки от нас носи.
„Странните талисмани на Артър Пепър“ е от онези романи, които дават точно толкова, колкото решим да си поискаме – житейски уроци и вдъхновение или просто няколко часа с интересна книга в ръка. Всичко зависи от любопитството и приключенския дух на читателя.
Още ревюта за книгата можете да прочетете в блога „Книголандия“ и „Книжни Криле“.
