Елена Алексиева спечели Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за последната си творба „Свети Вълк“ (изд. „Факел експрес“). Оличието ѝ беше връчено от министъра на културата Боил Банов на официална церемония в Литературен клуб „Перото“. Писателката получи художествен диплом и парична премия в размер на 11 000 лева.
Елена Алексиева сподели пред публиката:
Безкрайно благодаря на авторитетното жури за това, че оцени моя роман. Но преди всичко благодаря на читателите и на издателство „Факел експрес“ […] Благодаря на Фонда, на издателството и на читателите, че ни помагат да скъсаме с една мрачна, ако и наша си, идентичност и да продължим към бъдещето. Благодаря на всички ви за вашата подкрепа, за честното българско изкуство и честната литература.
През април журито в състав проф. д.ф.н. Амелия Личева (председател), Владимир Зарев, доц. д.ф.н. Пламен Дойнов, Марин Бодаков и Светлозар Желев излъчи шестима финалисти. Елена Алексиева се пребори за приза с „Тяло под роклята“ (изд. „Ciela“) от Галин Никифоров, „Остайница“ (изд. „Жанет 45“) от Рене Карабаш, „Ръкавици за студената война“ (изд. „Хермес“) от Румяна Захариева, „Когато капят кестените“ (изд. „Ciela“) от Стефан Коспартов и „Животът няма втора половина“ (изд. „Жанет 45“) от Христо Карастоянов.
Председателката на журито проф. Личева сподели на присъстващите:
Това е една изключително престижна награда, която се доказа във времето. Всички автори, които са отличени с нея, могат да се гордеят. Журито беше изключително консенсусно поне в избирането на шестте романа финалисти.
След това с минута мълчание бе почетена паметта на проф. Владимир Трендафилов.
Професор Личева очерта част от тенденциите в съвременната литература – от погледа към миналото (Карастоянов, Захариева и Коспартов) и търсенето на идентичност (при Рене Карабаш, Елена Алексиева и Галин Никифоров).
През 2018 г. Националният дарителски фонд „13 века България“ излъчи за български роман на година „Хавра“ (изд. „Ciela“) от Захари Карабшлиев.
Вижте какво сподели пред „Аз чета“ Елена Алексиева след получаването на приза:
Предчувствахте ли днешния успех, или наградата успя да ви изненада?
Мисля, че не е много здравословно човек да има предчувствия в такива моменти. Нормално е, номиран си, шестима сте, все някой ще спечели, вероятността за всеки един от нас е равна. Не мога да кажа, че е била бог знае каква изненада, гледам малко по-дистанцирано.
В своето послание към публиката Вие говорите за българска литература, обърната към бъдещето. Каква е визията Ви за нея?
Мисля, че това е нещо, което много ни липсва. То, разбира се, е свързано с нашата нагласа, бих казала и нашата история, но, разбирате ли, всеки народ има история и нашата не е най-лошата. Не е въпросът само във фактите от твоята история и травмите, които тя ти е нанесла, а какво правиш с тях в последствие. Още повече, че на първо място ние го дължим на себе си. Не можеш да живееш вкоренен и вкиснат от едно минало, което вече е зад гърба ти. Дължим го на нашите читатели, и, колкото и тенденциозно да прозвучи, на следващото поколение. Хората, които идват след нас, са много различни и имат нужда от една храна, която всъщност е нужна на всички ни.
За мен предвъкването на миналото само като някакъв недостатък и някаква неизличма травма е пагубно. Аз съм човек, който живее в сегашния момент и сегашното винаги ми е било най-интересно. То захранва бъдещето, а всички имаме нужда от бъдеще. Отделно от историята ни, всеки от нас разполага само с този живот. В този живот нещо трябва да се случи, този живот трябва да върви нанякъде – друг няма да имаме. Тази органика на човешкото е и органика на литературата и всичко, което правим. Не казвам, че трябва да загърбваме, а да се опитваме да виждаме нещата от малко по-високо, за да ги видим по-наедро и да разберем кое с кое е свързано. Така ще видим и че където има път назад, има и път напред.
