fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Светлозар Желев

12 мин.

Днес се срещаме с един от най-ревностните читатели по нашите ширини – Светлозар Желев, който чете със скоростта на светлината, или може би дори с една идея по-бързо. Завършил е Корпоративен мениджмънт и История, има дългогодишен опит в големите издателства, главен редактор е на списание „Гранта“, поддържа книжен блог, съучредител е на фондация „Елизабет Костова“, преподава на студенти, и не на последно място е директор на Националния център за книгата към НДК. Има още много опит зад гърба си, който не можем да обхванем, но не е и нужно, защото любовта му към книгите, отношението към съвременната ни българска проза и поезия, и изобщо всичко случващо се в културния живот, се усеща от интервюто, което ще прочетете. Светлозар Желев е човек, който живее за книгите и тяхното случване, затова днес го поканихме на обстоен литературен разговор.

Какво са книгите за теб?
Книгите са живота ми. Откакто се помня, чета. Брат ми ме научи, когато бях на три. Оттогава всичко, което съм правил –  обичах и да играя навън, и с приятели, и работех като студент, и после вече в работата ми, и любимите ми пътувания, всичко това е било споделено с книгите. Винаги съм отделял, всеки ден, с малки изключения, време за четене. То е като въздуха ми за дишане, за оцеляване. И от 18 години се посветих на книгите и професионално. Та те са навсякъде – и около мен, и вътре в мен.

Писателят призрак – Филип РотКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Във всеки един етап от живота си съм имал различни книги. Книгите на Майн Рид, после Тур Хейердал, фантастиката в продължение на години, „Робинзон Крузо“, „Стършел“ на Етел Лилиан Войнич, антиутопиите на Стругацки, Оруел, Хъксли, Замятин, Уиндъм, Бредбъри, руската класика – Достоевски, Гогол, Чехов, Булгаков, „Илюзии“ на Ричард Бах, „Пътеводител на галктическия стопаджия“ на Дъглас Адамс, „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ на Толкин, Франзен, Филип Рот.

Също и поезията на френските поети сюрреалисти, на символистите, Франсоа Вийон, Рембо, Бодлер, Лорка, Неруда, Ботев, Пенчо Славейков, Костантин Павлов, Борис Христов, Георги Рупчев…стотици книги. Има и книги, които са променили живота ми професионално, но това е дъъъълга история.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Понякога. Когато съм си вкъщи, рядко се разделям с книгата. Разбира се, когато вечерям с жена ми, не е удобно, но ако съм сам, почти винаги чета, докато ям. За любима храна не мога да кажа. Всичко върви с добрата книга.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Също без претенции, може би ракията някак си иска салата, и за това може би тя най-малко се съчетава с книга. Но чаша вино, малцово уиски, коняк, джин с тоник  са перфектна комбинация.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
За мен е анатема. Не мога да посегна на книга така, дори и учебник. Като много малък отбелязвах страницата до която съм стигнал с прегъване, но спрях, когато бях на около 6, заболя ме, стоеше уродливо и грозно в красивото книжно тяло. И оттогава никога не го правя. Понякога подгъвам книгата, но и това не е добре. Старая се да оставям колкото може по-малко следи в живота на книгата, тя е почти живо същество за мен.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Отговорих на въпроса по-горе, но за мен разделителите са мания – имам десетки пръснати  в спалнята, където най-много чета. Все още обожавам да чета легнал, и на нощното си шкафче имам 7 или 8 различни разделители – метални, дървени, хартиени, от плат. Много приятели ми подаряват, но като се замисля, когато в книгата няма разделител, което доста издателства вече въведоха като чудесна практика, най-често използва визитни картички, от тях също има навсякъде в дома и в офиса ми.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, по много. И жанрова литература, и поезия, и биографии, мемоари, исторически, икономически, популярна наука. По образование съм историк, философията на историята продължава да ми е хоби, френската историографска школа „Анали“ е изключително важна за мен, та гледам да си взема всичко интересно в историческата наука, но и всякакви други неща. Корпоративният мениджмънт е втората ми диплома и работата ми повече от 10 г., както и маркетинга, та и икономическата литература ми е нещо с постоянна ангажираност. За художествената литература съм абсолютно без ограничения също. От поезия през класическа, до жанрова литература, българска и преводна.

Следя всичко интересно и важно – и такива, които харесвам, но и такива, които не са моите книги, но професионално съм длъжен да бъда винаги на пулса на литературните вкусове в обществото – какво се чете, какво търсят хората, литературни вкусове, явления. Чета около 300 книги годишно. Говоря за проза, не поезия, нея не я броя, тя е може би още около стотина. Чета много бързо, от малък си имам собствена система за бързо четене. През уикенда, когато ми е по-свободно прочитам между 6 и 7 книги, през седмицата от 2 до 3.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, но със сигурност предпочитам хартиената книга. Аз съм старомоден, консервативен читател. Книгата за мен е и живо тяло. Но в съвременния свят, особено в професионалната ми работа, чета и много електронни книги – ръкописи, книги за ревюта, за проучване, за информация. Такъв е светът около нас, и още повече, че това е наистина удобно и полезно, и по-лесно, когато става въпрос за носене или лесен достъп до информация.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мразя да оставям една книга недочетена. Всяка раздяла с нея ми е болезнена, дори за малко. Това ми носи страшно много безсънни нощи, но съм си такъв. С всяко начало аз се подготвям за края, очаквам го, търся го, опитвам се да го предположа, наслаждавам се на всяка страница, но готов да затворя и последната. Винаги го правя, такава е и житейската ми философия. Никога не съдя една книга преди да съм я прочел до края, разбирам дали авторът е добър и лош, дали е писател или поет, или просто писач, дали е дълбок или повърхностен, дали е „моята“ книга, още след не повече от 10 страници, понякога и след една. Но винаги може да бъдем изненадани с неочаквана идея, обрат, попадение, което да ни обогати. А и както казва чудесният писател Васил Георгиев: „аз колкото съм научил от слаби, лоши книги, със сигурност не съм научил толкова от добрите.“

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Никога, както казах и по-горе. Дразненето е нещо което се преодолява в търсене на идеята, в желанието да научиш или усетиш нещо. Понякога и велики автори избират това като литературен похват, грубост, грапавост, насилие върху ума на читателя. Във всяка книга търся нещо добро, което да ми даде, нещо, което да ми остави, дори то да е разбирането на грешките. Много е важно, и го казвам винаги на студентите ми, като редактори, преводачи или писатели, да четат всякакви книги – така ще усетят кое трябва да шлифоват, ще кое да пипнат, кое да изгладят в един текст, за да стават все по-добри. В книгите е цялото знание, което ни е нужно – и житейско, и професионално. Трябва само да се заслушаме, да се оставим да ни водят.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се, книгата не е само един герой, не е само образи, не е само добро или зло, само цветя и рози, радост и щастие. Животът не е такъв. Хората не са. Всички си имаме трески за дялане, характеропатии, особености и странности, ин и ян, добри и лоши неща. И се дразним постоянно един на друг. Но живеем заедно, споделям животите си, и се наместваме като воденични камъни. И се дочитаме до край.

бруклинКакво четеш в момента?
„Стремглаво“ на Майкъл Фрейн, втората версия – „Редакцията“, защото не знам дали знаете, но тя излезе в две – „Преводът“ и „Редакцията“, та първата прочетох преди представянето, а сега внимателно чета втората. „Бруклин“ на Колм Тойбин, „Убиецът Андерш и неговите приятели“ на Юнасон, два ръкописа, а и два превода, които ми пратиха преводачи. Също дочитам новия седми брой на ГРАНТА „Градът“, убийствен е. Очакват ме „Орисници и фурии“ на Лорън Гроф, много ми я препоръчаха, също  „Левиатан“ на Пол Остър, и още около 30 книги, които ме чакат, както и поне 6 – 7 ръкописа, които съм забавил, за съвет. Не смогвам, и съм много тъжен от това.

Коя е последната книга, която си купи?
„Един Ден” на У Цин, издадох тази книга преди около 7 години в Сиела, в превод на блестящия ни преводач Стефан Русинов, той се свърза с У Цин, един изключително интересен писател от китайския интелетуален ъндърграунд, забранен от властите, и ужасно обичам тази книга. Подарих моя личен брой, та си я взех от панаира.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
И двете. Старая се като отворя книгата, да я затворя чак след последната страница, но често ми се налага да отворя и още една, две или три едновременно, освен това и в офиса ми се налага да чета. „Гранта“ например, ми е много удобна, прочитам един разказ или история, и се връщам към следващия, затова и обичам страшно много разкази. Освен че те са есенцията на прозата – crème de la crème. А и апетитът ми за следваща и следваща книга, понякога е по-силен от любопитството да стигна до края на предната. Така съм сега с Тойбин и Юнасон, и двете са блестящи, и ги чаках с нетърпение.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Винаги вкъщи.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. В поредиците ме дразни нередовното излизане, но обичам насладата да потънеш в една друга вселена, да тръпнеш в очакване за следващата книга, следващата история, своего рода пътешествие, а в самостоятелните издания, знаеш, че и алфата и омегата са в ръцете ти.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

„Непосиланата лекота на битието“ на Милан Кундера. И още около стотина книги.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В къщи е малко особено, нямаме много място. В хола са колекцията ми от книги с автограф, имам над 1 000, на всички най-значими български писатели и поети, и много световни, с които ме е срещал живота и работата. В спалнята са книгите, които чета в момента, или са за четене – около 40 – 50 книги, и в стаята на тъща ми, която сме превърнали в библиотека, за което й се извинявам публично, са останалите ни книги, от които постоянно подарявам на приятели, или дарявам за различни каузи. Без някакъв ред са, в два реда на всеки рафт от библиотеката, и на купчинки, защото не се събират. Обичам да споделям книгите, които са ми харесали, да ги подарявам, да достигнат и до други хора, така споделям и себе си.

[ + ]