Светлана Алексиевич е една от носителките на тазгодишната награда на името на опозиционната руска журналистка Анна Политковская, споделя „Дневник“. Отличието бе присъдено за 12-а поредна година от международната неправителствена организация RAW in WAR (Reach All Women in War). То цели да окуражи смелите личности, които с работата си рискуват своя живот в името на справедливостта. Церемонията по връчването на наградата ще се състои през февруари 2019 г. в Лондон.
Заедно с Нобеловия лауреат бе наградена и индийката Биналакшми Непрам, която се бори за правата на жените в продължаващ над 70 години въоръжен конфликт в родината ѝ. Тя е основателка на организацията Manipur Women Gun Survivors Network, с която е помогнала на над 20 000 жени, пострадали от сблъсъците в конфликтни райони на Индия.
Алексиевич е принудена да напусне Беларус през 2000 г. заради репресии и заплахи от режима на президента Александър Лукашенко. Писателката си навлича гнева на властимащите с книгите си, в които описва провалената утопия на комунистическия режим.
Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва разказите на жените фронтовачки, на децата на Великата отечествена война, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр – „жанра на човешките гласове“.
Не само в книгите си, а и в редица обществени изявления тя говори срещу несправедливостта към жертвите на минали и настоящи конфликти в постсъветското пространство, критикува анексирането на Крим, потъпкването на човешките права в и добиващия популярност национализъм в Украйна.
В традиционното писмо, което наградените от RAW in War символично посвещават на Анна Политковская, Светлана Алексиевич пише:
[…] Анна, тръгна си от живота с вярата, че сме победили опита за преврат. А времето, което живяхме без теб, показа, че пучът само временно е притихнал, приел е други форми и днес победи. През 90-те години положението беше такова, че всеки с тениска със Сталин и надпис „СССР“ би предизвикал присмех, сега това е нормално.
На рафтовете в книжарниците има десетки книги за Сталин: за жените на Сталин, за великия генералисимус по време на войната, за любимото вино на Сталин, за това какви цигари е пушил… По необясним за мен начин в хората едновременно съществуват плачът по невинно избитите роднини и любовта към Сталин. Носталгия по всичко съветско.
Руснакът иска да има шенгенска виза, чуждестранна марка кола – може и втора ръка, и вяра в Сталин […]*.
* Превод на „Дневник“ от в. „Новая газета“
Откъс от книгата на Светлана Алексиевич „Последните свидетели“ можете да прочетете тук. Откъс от книгата ѝ „Войната не е с лице на жена“ ще намерите тук. Прочетете и ревюто на Милена Златарова за „Чернобилска молитва“.
Снимка: Literary Hub
