Понякога ми е много трудно да пиша за книгите, които са ми харесали. Защото са докоснали нещо в мен, което ми е трудно да облека с думи. Но няма как, за „Свят за изпиване“ на Ясен Атанасов не мога да не пиша. Защото е първият роман от много време насам, който не просто харесвам, а в който се влюбвам.
Честно казано, ако беше само анотацията на задната корица, може би никога нямаше да посегна към нея – страшно е глупава, клиширана, „куельовска“. С една дума: блях!. С две – неподходяща и незадоволителна. Самата корица обаче е… прекрасна (поздравления за Дамян Дамянов, който в последно време прави изключително красиви корици за издателство Ciela). С колеги обсъждахме, че ако на пазара продължават да се появяват книги на български автори с подобно оформление, нищо чудно българската художествена литература, писана от млади автори, да започне да се продава и без задължителната обиколка на сутрешните телевизионни блокове.
В „Свят за изпиване“ има всичко – любов, болка, черен хумор, секс, насилие, нелогични действия, обяснени от емоциите, екшън, романитка, латино елементи, чисти фантасмагории, типично българска гавра с родната действителност.
И едно друго място – от онзи тип „друго“, за които ти се иска да пишеш с главна буква. Място, което е свят. Свят, в който искаш да проникнеш, свят който искаш да проникне в теб.
Главните герои са толкова абсурдни в реалния свят, че чак ти се плаче. В същото време осъзнаваш, че в твоя живот има такива хора, точно толкова абсурдни и невъзможни, че наистина започваш да плачеш. Нещата, които им се случват са на ръба на реалността (или поне на онази реалност, която си оставил зад гърба си, когато си разгърнал страниците на „Свят за изпиване“).
Не знам, дали съм написала достатъчно, за да те убедя да си купиш книгата. Или поне да я прочетеш.
Но знам, че е първата книга за 2009, на която давам пълна десетка по личната скала на Мила за оценка на книжки. И май единствената българска такава.
Допълвам с последните редове от книгата, които всъщност ме накараха да я прочета:
ще бъда нелегален поет
в товите сънища
…
където и да ги сънуваш
те са вечни.
