Понякога най-важните разговори започват едва когато намалим звука и оставим думите да имат собствен пулс. Срещата ми с Яп Робен е от…
Ще ви призная нещо: винаги съм си мислил, че книгите за корпоративни култури са скучни като дъждовен понеделник. И то е защото…
Всяка уважаваща себе си история за четене на Хабермас започва или със срив, или с амбициозно участие в конференция по комуникации. Моята…
За всички е ясно, че след Стив Джобс за Apple има само един път и той е надолу. Единственият въпрос е колко…
Най-любимото ми място за четене е във влака. И каква случайност – при последното си пътуване избрах новата книга на Бакман за…
Преди няколко седмици пътувах по „Улицата на прасковите“ с Фицджералд. Аромат на прах, отворени прозорци, някаква разпасана южняшка романтика, в която колата…
„Сега ти си мъжът в къщата, Алберто.“ Това са думите, които Ефраим казва на сина си Алберто, преди да бъде отведен в…
Прочетох „Фокус“ (изд. „Жант-45“, превод: Здравка Петрова) след интервюто си с Мария Степанова – неволен жест на хронологична неправда, който все още…
За мен Ф. Скот Фицджералд винаги е бил джаз. Меки обувки, изискано отчаяние, полъх от хартиен ветрец с аромат на бърбън и…
Имало ли е книга, към която да посегнете, знаейки че ще ви донесе топлина и в най-мразовития ден? Имало ли е книга,…
