fb
БиблиотекаСпециалниХудожествени

„Тази Коледа всичко ще бъде съвсем различно, нали?“ – из „Да пропуснеш Коледа“ на Джон Гришам [откъс]

9 мин.

По-малко от 2 месеца преди Коледа, от издателство „Обсидиан“ са ни подготвили приятна изненада за празника – второ издание на най-забавната книга на Джон Гришам  „Да пропуснеш Коледа“Тя разказва историята на Лутър и Нора Кранк, които решават да пропуснат Коледа, но се оказва, че това изобщо не е толкова лесно, колкото си го представят. Книгата излезе на пазара днес, на 31 октомври, а от издателството предоставиха специален откъс от нея за „Аз чета“. Вижте го: 

С приятно затоплени крака, обути в дебели вълнени чорапи, Лутър заспа бързо, но и се събуди също толкова бързо. Нора бродеше из къщата. Отначало беше в тоалетната, където пусна силна струя вода, после щракна ключа на лампата, след което се насочи към кухнята да си направи билков чай. Стъпките ѝ минаха по коридора към стаята на Блеър, където сигурно зяпаше стените и подсмърчаше за отминалите години. Накрая се върна в леглото, взе да дърпа и да подпъхва завивките, само и само да го събуди. Искаше да разговаря, искаше да има до себе си заинтригуван слушател. Искаше Лутър да я увери, че Блеър не е застрашена от ужасите на перуанската джунгла.

Лутър обаче лежеше неподвижно и на лицето му не потрепваше нито мускулче; дишаше възможно най-дълбоко, защото, ако разговорът започнеше отново, щеше да се проточи до безкрай. Той дори взе да похърква и това попари надеждите ѝ.

Минаваше единайсет, когато Нора най-сетне се укроти. Щом се увери, че тя спи дълбоко, той се измъкна от леглото, свали дебелите чорапи, хвърли ги в ъгъла и тръгна на пръсти по коридора към кухнята да си налее вода. И чаша безкофеиново кафе.

Час по-късно Лутър седеше в своя кабинет в сутерена пред включения компютър на бюрото, отрупано с разтворени папки и разпечатки на разходите, същински детектив, търсещ доказателства. Той беше данъчен експерт, счетоводител по професия, тъй че при него сметките се водеха безупречно. Доказателственият материал се трупаше и той забрави за съня.

Преди година семейство Кранк бе похарчило 6100 долара за Коледа. 6100 долара! 6100 долара за гирлянди, лампички, цветя, нов Скрежко и канадски смърч. 6100 долара за шунки, пуйки, орехи, сирена; и сладки, които никой не хапваше. 6100 долара за вино, твърд алкохол и пури за колегите. 6100 долара за плодови кексчета от пожарникарите и календар от профсъюза на полицаите. 6100 долара за кашмирения пуловер на Лутър, който той ненавиждаше, за спортното яке, което бе облякъл два пъти, и портфейла от щраусова кожа, прекалено скъп, ужасно грозен и неприятен на пипане. 6100 долара за роклята, с която Нора да отиде на коледната вечеря на фирмата му, за нейния кашмирен пуловер, който бе изчезнал, след като тя го разопакова, и за шал уникат, в който направо се беше влюбила. 6100 долара за палтото на Блеър, за ръкавици и ботуши, за уокмен, с който да тича, и, разбира се, за последния модел мобилен телефон. 6100 долара за по-дребни подаръци за далечни роднини, повечето от страна на Нора. 6100 долара за коледни картички от книжарничката през три магазина от „Чип“, където всички цени бяха двойни. 6100 долара за ежегодното коледно празненство в дома на семейство Кранк.

Цели 6100 долара! И какво бе останало? Може би една-две полезни вещи, нищо повече.

Лутър с огромно задоволство изчисли загубите, като да бяха нанесени от някой друг, а не от него. Всички доказателства бяха в полза на тезата му.

Беше се позатруднил, докато открие къде е записал сумите за благотворителност. Дарения за църквата, играчки за сирачетата, пари за приюта за бездомни и за кухнята за бедни. Прибави и тях и стигна до ужасяващото заключение: 6100 долара за Коледа!

– Девет процента от годишния ми брутен доход – изрече невярващо той. – Шест хиляди и сто, от които само шестстотин необлагаеми.

Толкова беше отчаян, че направи нещо, което му се случваше много, много рядко. Извади бутилката коняк, която държеше в чекмеджето на бюрото си, и обърна няколко чашки.

Спа от три до шест и се съживи под душа. На масата имаше кафе и овесени ядки. Нора изгаряше от желание да си побъбрят, но Лутър не ѝ го позволи. Прочете си вестника, посмя се на комиксите, два пъти я увери, че Блеър си прекарва чудесно, след което я целуна и хукна към службата си – мъж, твърдо решен да изпълни своята мисия.

Джон Гришам

Туристическата агенция се помещаваше във фоайето на сградата, където той работеше. Минаваше край нея поне два пъти на ден, макар че рядко поглеждаше към витрината, облепена с фотоси на плажове и планини, яхти и пирамиди. Тези примамки бяха за онези, които имаха шанса да пътуват. Лутър никога не беше влизал вътре, никога не беше и помислял да прекрачи този праг. Той и семейството му прекарваха пет дни на брега на океана в апартамента на един приятел. При неговата натоварена работа се радваха и на това.

Лутър се измъкна малко след десет, слезе по стълбите и се шмугна през вратата на агенцията. Биф сякаш го очакваше.

Тя имаше огромно цвете в косите си и лъскав бронзов тен и изглеждаше така, сякаш се е отбила тук за няколко часа, преди отново да отиде на плажа. Приветливата ѝ усмивка плени Лутър, а първите ѝ думи направо го зашеметиха.

– Искате да отидете на круиз – каза тя.

– Как разбрахте? – успя да смотолеви той.

Протегнатата ѝ ръка вече стискаше неговата, разтърсваше я, повеждаше го към дългото бюро, където го настани и седна насреща му. Дълги бронзови крака, отбеляза Лутър. Получили загар на плажа.

– Декември е най-подходящият за круизи месец в годината– поде тя и съпротивата на Лутър бе окончателно сломена. Заваляха брошури. Биф ги разгръщаше и ги поднасяше пред смаяните му очи. – В тази сграда ли работите? – попита тя, преди да пристъпи към деликатния въпрос с цените.

– Да, в „Уайли и Бек“, на шестия етаж – отвърна Лутър, без да откъсва очи от плаващите дворци и безкрайните пясъчни ивици.

– А, фирмата за съдебни гаранции? – попита тя.

Лутър трепна, съвсем леко.

– Не. Данъчни експерти сме.

– Извинете – каза момичето и се плесна през устата.

Бледо лице, тъмни кръгове под очите, стандартна синя риза с копченца на яката, старомодна вратовръзка на диагонални райета. Трябваше сама да си направи изводите. Както и да е. Биф посегна към още по-лъскави брошури.

– Не съм забелязала да имаме много клиенти от вашата фирма.

– Не ни остава време за ваканции. Претоварени сме с работа. Ето това тук ми харесва.

– Чудесен избор.

Спряха се на „Островната принцеса“, нов и лъскав гигантски кораб с каюти за три хиляди души, четири басейна, три казина, фантастична храна, осем спирки на Карибите… Списъкът се нижеше безкраен. Лутър пъхна под мишница тесте подбрани брошури и побърза да се прибере в кабинета си шест етажа по-нагоре.

Акцията беше внимателно планирана. Първо, остана да работи до късно, което определено не беше необичайно, но във всеки случай помогна да подготви представлението за вечерта. Провървя му с времето, защото все още беше мрачно. Трудно е да се настроиш празнично, когато небето е сиво и надвиснало. И е много по-лесно да си помечтаеш за десет разкошни слънчеви дни.

Ако Нора не се тревожеше за Блеър, той щеше да подходи по различен начин. Просто щеше да спомене някаква ужасяваща новина за непознат вирус или може би за масово избиване в някое колумбийско село и това щеше да ѝ подейства достатъчно отрезвяващо. Да отвлече вниманието ѝ от коледните радости. Нямаше да е същото без Блеър, нали?

Защо не се поотпуснем тази година? Да се скрием. Да избягаме. Да се позабавляваме.

Вън от всякакво съмнение Нора вече се бе пренесла в джунглата при дъщеря им. Прегърна го, усмихна се, опита се да скрие, че е плакала. Денят ѝ минал сравнително добре. Изтърпяла някак дамския обяд, прекарала два часа в детската клиника, част от нейната натоварена доброволческа дейност.

Докато тя затопляше спагетите, той тайно пъхна диск с реге в уредбата, но не натисна копчето. Най-важно бе да улучи подходящия момент.

Поговориха си за Блеър и не след дълго Нора сама отвори вратичката.

– Тази Коледа всичко ще бъде съвсем различно, нали, Лутър?

– Да, наистина – тъжно отвърна той. – Нищо няма да е същото.

– За пръв път от двайсет и две години тя няма да е с нас.

– Може дори да е депресиращо. Някои хора изпадат в депресия по Коледа.

Лутър бързо преглътна и вилицата застина в ръката му.

– С удоволствие бих я пропуснала – промълви едва чуто Нора.

Той трепна и наостри уши.

– Какво има? – попита тя.

– Е, щом така и така сме на тази тема – драматично каза Лутър, като побутна напред чинията си, – искам да обсъдя нещо с теб.

Ако този откъс ви е харесал, може да поръчате „Да пропуснеш Коледа“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.

 

[ + ]