Теодор Троев e автор на „Експедиция Аргонавтика“ – първата от новата поредица илюстровани книги “Пътешествия и експедиции” на издателство СИЕЛА. Написал е още няколко книги на тази тематика, издадени в България и в Англия. В последните 20 години на ХХ век е организирал експедиции на Клуб „Пътешественик“ и на Научния експедиционен клуб НЕК-ЮНЕСКО, ръководил е ветроходна експедиция Аргонавтика в изследване на мита за плаването на аргонавтите за Златното руно до Колхида и е участвал в редица международни експедиции по следите на древни пътешествия. Журналист по професия, Троев е живял в Ню Йорк и Лондон, където е работил в големи издателски къщи като Конде Наст Пъбликейшънс, Юропиън Таймс и Файненшъл Таймс.
Каква кръв преобладава в твоите вени – на пътешественик или на журналист и писател?
По-скоро на пътешественик, който осъзнава, че е имал невероятен шанс в живота и е жалко да не опита да опише приключенията си, за да може и други хора да се вдъхновят и да не изпускат своя шанс, когато птичето им кацне на рамото!… Тези, които познават името ми само като кореспондент на британския вестник Financial Times, сигурно ще помислят, че става дума за друг човек!
В последните години у нас ветроходството се възражда отново. Означава ли това, че много скоро можем да станем свидетели на големи, изцяло български експедиции?
Времето ще покаже! Опасявам се, че малко от хората у нас, които днес могат да си позволят да имат яхти и да се занимават с ветроходство, са от породата на романтиците, които биха посветили част от времето си на такива “щури” и непрактични идеи като организирането и осъществяването на експедиции… Но много бих искал да не се окажа прав!
Може ли един пътешественик да е истински пътешественик, ако не опише приключенията си в книга?
А защо не? По време на участията ми в няколко международни експедиции – по море и на суша – аз лично съм срещал хора, за които определението “пътешественик” е най-съществената характеристика. Такива хора просто живеят живота, не им остава време да го опишат. А и не всеки е Зорбас – не всеки има късмета съдбата да го да срещне с неговия Казандзакис, който да се вдъхнови от приключенията му и да ги претвори в книга.
А ти лично какво четеш по време на експедициите?
Предимно книги, които се отнасят до историческите или легендарните събития, свързани с конкретната експедиция, както и с археологическите разкопки по маршрута ни. Това ми е помагало на место да се опитвам да си създам една “машина на времето”, с която да се потопя в определената епоха. За мен това винаги е било огромно удоволствие!
Запитвал ли си се, какво щеше да се случи, ако беше част от онази експедиция преди 33 века?
Тогава някои други автори през вековете щяха да търсят зрънцата истина в легендите за подвизите на Теодорос, тракийския аргонавт!… Нали имаш чувство за хумор?…
Тим Северин?
Срещата с Тим Северин стана в един от най-подходящите мигове в живота ми – когато бях готов за това! По това време той беше вече едно от най-големите имена в света на съвременните пътешественици с копия на древни кораби – наред с прочутия норвежец Тур Хейердал. Четях книгите му „Пътешествието Брендан“ – за плаване с кожена лодка през Атлантика – и „Пътешествието Синдбад“ – за плаване с копие на арабски кораб – почти като приказки, като приключения, които по никакъв начин не могат да се случат и с мен.
Замислях ветроходна експедиция по следите на древни мореплаватели от епохата на предполагаемото пътешествие на аргонавтите, когато научих, че Северин също подготвя плаване по пътя на Язон, с копие на легендарния кораб Арго.
В същия ден, докато се прибирах у дома, като добро предзнаменование срещнах Петър Берон, един от най-големите наши пътешественици, пребродил с български и международни експедиции над петдесет страни. Споделих мимоходом идеята за среща с Тим Северин.
— Не мога да ти помогна, защото не му знам координатите — поклати голямата си брада Берон, — но не се отказвай! Все нещо ще измислиш. Птичето веднъж каца на рамото и трябва да си готов — хоп — да го хванеш веднага! — плесна ме той по рамото, сякаш ме ръкополагаше в пътешественически сан и забърза по свои си дела.
Така че нямах друг избор, освен да следвам съдбата си! Тогава още не предполагах, че срещата на нашата експедиция Аргонавтика с кораба “Арго” на Тим Северин щеше да ми поднесе още изненади – участието ми в още две “приказки”: Пътешествието Одисей, и Кръстоносец, в които бях единственият българин в екипажа на Северин.
Какво всъщност е чувството предговорът на книгата ти да е написан от един от най-големите пътешественици на нашето време?
Ами вие преценете как бихте се чувствали, ако един от най-големите пътешественици на нашето време напише следните думи в предговора към ваша книга:
“По силата на едно чудесно хрумване на съдбата първата ми среща с Теодор Троев беше на кърмата на галера от бронзовата епоха – копие на вид съдове, които, доколкото се простират знанията ни, са кръстосвали моретата в ония далечни времена, когато се е родила легендата за Язон и аргонавтите… В грузинското пристанище Поти открихме, че не сме били сами в изследването на древната легенда за Язон и аргонавтите. По същия повод от България беше пристигнала с яхтата „Аврора“ експедиция „Аргонавтика”, ръководена от Теодор Троев. Едно гумено динги доведе Теодор до „Арго“ и той се покатери през борда при нас, за да се представи и да ни разкаже как заедно с колегите си е проучвал корените на легендата. В действителност работата на българската експедиция „Аргонавтика” допълваше усилията на гребците от екипажа на съвременния „Арго“…
Историята на Язон и аргонавтите е съставена от много различни версии и някои от тях бяха останали извън границите на нашето изследване. Теодор и колегите му, например, бяха избрали особена начална точка – планината Родопи на Балканите. Тук според легендата е бил роден Орфей — талантливият музикант, играл важна роля в пътешествието на Язон…”
Казваш в книгата си, че Стойчо те е запалил по пътешестването. А кой те запали по писането?
Пак той! Самият Стойчо беше и пътешественик, и журналист, и автор на книгата “Мъртвите на крепостта”, която още не беше издадена в онези години – един роман за съдбата на хора от Френския легион в Сахара, до която той лично се беше докоснал. Стойчо Стойчев – или както му викахме на прякор “Ройса” заради особената му походка, която някой на шега беше оприличил като движение на “Ролс Ройс върху пловдивските павета” – беше българският Зорбас! В годините на социализма беше успял да създаде в родния ми град Пловдив един Клуб “Пътешественик”, чийто девиз беше “Фантазията е наше оръжие!” Яхтата “Хоро”, която сами построихме и с която плавахме в няколко морета, беше нещо като предизвикателство към системата – тя беше нашият път към свободата! Книгата ми Експедиция Аргонавтика всъщност започва с мечтата за ново пътешествие, която се зароди по време на една нощна вахта на връщане с яхта “Хоро” от остров Малта… Така че на Ройса дължа увлечението си и по пътешествията, и по писането… Той си отиде от този свят като истински пътешественик – по време на плаване, след една буря край Истанбул…
Очакваш ли синовете ти, които явно са наследили авантюристкия ти дух, също да започнат да описват своите приключения в книги?
Големият син, Иван, който сега е на 18 години и живее в Нова Зеландия, изглежда има тази наклонност. Миналата година изненада и мен, и майка си, като обяви че основната му страст вече не са компютрите, а … големите котки, по-точно лъвовете! Замина за един резерват в Зимбабве и се включи там като доброволец в програма за опазване популацията на лъвовете.
Преживяванията му бяха публикувани това лято в списание Вокруг света, а сега вече преговаря с едно издателство в Нова Зеландия да съставят книга за опазването на дивите животни в Африка – като, естествено, пак се готви да поеме към черния контенинт за тази цел!
Малкият син – Тео Младши- е едва на 4 и половина годинки. Но той всъщност ме подтикна да стана инициатор, за да излезе на бял свят тази поредица от илюстрирани книги на тема Пътешествия и Експедиции от СИЕЛА, в богато илюстровани издания с твърди корици – моята Експедиция Аргонавтика, както и книгите Пътешествието Одисей и Кръстоносец на Тим Северин за експедиции, в които съм бил част от екипажа на Северин. Тео Младши вече знае всички букви, скоро ще започне да чете, така че ми се искаше в неговата библиотека да се наредят и тези книги.
Може би и затова Експедиция Аргонавтика нарекох “Приказка за една осъществена мечта, в които всички събития и герои са ИСТИНСКИ”.
За кого пишат всъщност авторите на приключенски биографични книги? Може би заради самите себе си? Не е ли самото пътешестване като начин на живот самото и егоцентрично занимание?
Не мога да си позволя да говоря от името на всички автори на приключенски биографични книги. Вероятно мотивите на всеки са различни… Моите са продиктувани от желанието да оставя едно послание на младите хора – не предавайте мечтите си!
Сигурен ли си, че не си прероден Язон?
В кръга на шегата – по-скоро може да съм прероден Аполоний Родоски, древният автор на поемата “Аргонавтика”, чието въображение също е било запалено от подвизите на Язон и героите на борда на митичния кораб Арго. За ролята на самия Язон се искат по-различни качества – да съумееш да командваш със силна ръка екипаж от герои, всеки от които сам по себе си е командир… и да държиш през цялото време вниманието им фокусирано върху една главна цел – намирането на Златното руно!
Следващата експедиция?
Тя вероятно ще се появи, без самият аз да я търся този път!