fb
Книги и киноСпециални

„Теорема нула“ – недоказана до доказване на противното

4 мин.

Image_20SIFF (1)Режисьорът Тери Гилиъм беше гост на 20-я София филм фест. Почитатели и критици имаха няколко възможност да се срещнат с него, да вземат автограф и да видят как получава „Наградата на София“ по време на официалната церемония по награждаване, която се състоя на 19-и март в НДК, точно преди прожекцията на филма му „Теорема нула“.

Минути прези началото на „Теорема нула“ самият режисьор сподели, че публиката в зала 1 е най-вероятно най-многобройната от всички, пред които филмът е бил представян досега. И наистина – просто оглеждане показваше, че въпреки наличието на свободни места по редовете, оживлението и нетърпението на многобройните зрители е чувствително. Гилиъм шеговито сподели, че не го е очаквал, особено след като е създал „Теорема“-та не за голям екран, а за такъв на Iphone. И че въпреки това се надява никой да не го е гледал на телефона си досега. Тук е моментът, в който всички се усмихваме на шегата, на провокацията, на приятелския сарказъм.

Теорема нула“ (2013) е първият научнофантастичен филм на Тери Гилиъм след „12 маймуни“ (1995). По време на церемонията в зала 1 той сподели, че когато е прочел за пръв път сценария, си е помислил колко много идеи от неговите предишни филми включва. И независимо дали сте запознати с тях, или не – определено ще се почувствате въвлечени в сериозно интелектуално и визуално приключение.

Филмът е асиметрично, преекспонирано и почти цирково предположение за света, който ще ни се случи утре. Хората са тотално отчуждени и потънали в света на технологиите. Имат професии, които не разбират и за които не им пука. Външният им вид и облеклото им подсказва, че той също не е предмет на интерес. Има интернет платформи, които предлагат срещи и виртуални изживявания с представители на срещуположния пол и това е достатъчно. Общуването лице в лице изглежда като архаичен и атрофирал модел на поведение.

И в този кичозен, цветен и дигитален свят, един мъж стои и чака своето обаждане.

Коен Лет (Кристоф Уолтц) е мъж в напреднала средна възраст, който прави всичко, което прави, с една единствена цел – да разбере защо съществува. Смисълът е онова, което му липсва тотално. Коен се е отказал от всички неща, които някога са му носили удоволствие. Единственото, което го кара да подскача от вълнение е телефонният звън. Защото преди години глас от отстрещната страна на линията е бил на път да му разкрие тайната за смисъла на живота му. Но, объркан и изплашен, Коен затваря телефона.

Коен се бори за възможността да работи от вкъщи и я получава, благодарение на виртуалния си психиатър (Тилда Суинтън). През голяма част от времето е наблюдаван от супервайзера си (Дейвид Тюлис) и често посещаван от сина на шефа на компанията. Докато чака новото обаждане, Коен трябва да докаже Теорема нула, която гласи, че 0=100%. Това означава, че сборът на всички действия, събития и неща е равен на нула. Нулата е липсата на смисъл, случайността. Разбирате? Докато Коен чака обаждането за смисъла на живота, работата му е да докаже, че смисълът не съществува.

Светът във филма е сценичен, актьорската игра – целенасочено преекспонирана. Ярките цветове и нестандартните ъгли на заснемане, които режисьорът е избрал,засилват усещането за дискомфорт на зрителя. Коен живее в бивш храм на монаси от някакъв орден и зад работното му бюро има голямо разпятие. Главата на Исус е строшена и на нейно място има камера за наблюдение. Случайност? Всички механизми за отдаване на смисъл са безсмислени.

Филмът на Гилиъм не е нито циничен, нито хумористичен, нито пророчески. Той е сложен механизъм за индивидуално напомняне, вглеждане и търсене. „Теорема нула“ е сбор от кодове, които всеки може да разчете по собствен начин и да бъде еднакво прав с всички останали. Разбира се, не е необходимо да бъдем първосигнални и да приемем, че филмът разяснява как животът няма смисъл.

Той по-скоро пита. Пита дали вие сте получили телефонното обаждане и нужно ли е всъщност.

[ + ]