Потопената в мрак корица на „Ти си нощта“ (изд. „AMG Publishing“) е удивителна. Това беше първото ми впечатление от книгата на Франсеск Миралес, която, за голямо мое съжаление, не успя да ми предложи много отвъд красивото си оформление.
Така или иначе държа да изтъкна колко творчески е подходила художничката Ромина Михайлова. Обикновено не съм фен на черните корици, защото изглеждат примамливо само на екран, а на живо са нашарени с отпечатъци от пръсти. Тази на „Ти си нощта“ обаче е още по-прелестна, когато я държиш в ръце и наистина можеш да оцениш концепцията ѝ, перфектно пасваща на сюжета.
Именно сюжетът е това, което очакваш окончателно да те грабне, след като една книга ти е привлякла вниманието. На хартия анотацията звучи доста примамливо – студентът Рай се оказва впримчен в тайните на никтофилска секта, която се крие от слънчевите лъчи на деня и живее нощем, в мрака. Действието се развива в Барселона и обещава една по-различна и обаятелна атмосфера на фона на тази, с която сме свикнали от американския YA. Е, не я получаваме. Сред неизпълнените обещания е и мистерията, опасността и чувството, че случващото се е значимо.
Навярно вече сте усетили какво ще бъде настроението на това ревю. Признавам, че между мен и този роман нямаше почти никаква химия. Усетих го още от самото начало, докато Рай късаше с приятелката си и всяка разменена помежду им скована реплика ме дразнеше. Не ми допаднаха нито героите, нито историята, нито стилът. Всъщност се изненадах да науча, че Франсеск Миралес е опитен автор с няколко книги зад гърба си, защото разказваческият му подход ми се стори суров и недоизпипан, особено в диалозите.
Франсеск Миралес (снимка: Casa del Libro)
Персонажите ми бяха крайно несимпатични и не дават кой знае какви основания да се привържеш към тях. Въпреки че на теория всички са ексцентрици с любопитни мотиви да се присъединят към налудничава общност като „Катакомбите на любовта“, на практика никой от тях не остава в съзнанието като многопластово изграден образ.
Що се отнася до главния герой, в моите очи той е откровено антипатичен. Рай е въплъщение на незрелия (псевдо)измъчен (псевдо)интелектуалец, който се рее в пространството без цел и посока и с неоправдано чувство за превъзходство. Не че образът на младеж, който потъва в екзистенциална черна дупка след неприятна раздяла, е нереалистичен. Проблемът е, че той през цялото време сякаш се носи безхарактерно по течението на сюжета, вместо да е съзнателна и активна част от него с ясна или каквато и да било мотивация.
Що се отнася до развръзката, „Ти си нощта“ прави леко недодялан опит да те изненада с драматично разкритие тип: „Ха, това не го очакваше, а!“. Работата е там, че Миралес не успява да заслужи искреното удивление на читателя и удовлетворението, което един добре подгрян обрат носи със себе си. Вместо да си кажеш: „Евала!“, се мръщиш и мърмориш под нос: „Това пък откъде се взе?“, защото във въпросния обрат няма никаква логика. Дори когато се върнеш назад, за да проследиш сюжетната пътечка, довела до него, удряш на камък, понеже такава просто не е прокарана.
Романът успя да ме заинтригува единствено с препратките към реални истории на хора, влезли в съприкосновение с мрака – от случаите на страховити клоуни, вилнеещи нощем из САЩ и части от Европа, до чилийските миньори, затрупани под земята в продължение на 69 дни. Миралес е включил и доста информация за връзката между човешкото тяло и тъмнината, така че да образова читателя по темата за никтофилията. Друго предимство е, че книгата се чете наистина бързо – главите са кратки и динамични и макар в повечето от тях да не се случва кой знае какво, разтоварващото четене си е разтоварващо четене.
Разочарована съм, че качеството на „Ти си нощта“ не достига нивото на страхотната корица и сполучливата концепция. Един разговор с Вал Стоева от Фондация „Детски книги“ обаче ме убеди, че тя има своята аудитория в лицето на тийнейджърите. Вал разполага с преки наблюдения как я възприемат участниците в мрежата от читателски клубове „Бисерче вълшебно“ и благодарение на споделеното от нея видях, че историята и начина, по който е разказана, би могла да провокира учениците. Вълнението от фантазията как зарязваш всичко и излизаш отвъд рамките на скучното и общоприетото заради нещо ново, непознато и забранено е хубава отправна точка за тях.
Поради тази причина бих насочила към „Ти си нощта“ само начинаещите читатели, които тепърва се запалват по книгите и още не са влизали в досег с много други YA романи. Ако попадате в конкретната категория или пък имате тийнейджър у дома, когото искате да изкушите с нещо малко по-различно, вярвам, че ненатоварващият стил и шантавата идея ще успят да го увлекат. Лично аз обаче не бих могла да дам по-благосклонна оценка на Миралес, нито да препоръчам книгата му без сериозни резерви.
По-ласкави отзиви за романа ще откриете в блоговете „Книжни Криле“ и „The Bilingual Reader“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
