fb
СпециалниЧети повече

Типове пазар и типове читател на книгата в България

5 мин.
СпециалниЧети повече

Типове пазар и типове читател на книгата в България

5 мин.

Много специалисти, предричали края на книгата с появяването на новите медии през изминалия малко повече от век, са се оказали на напълно грешен път. Въпреки последователния „бум” на вестниците и списанията, на радиото и телевизията, а сега и интернет, никоя от „новоизгрелите” медии не заменя напълно предишните, а само отваря нов аспект на масовата комуникация.

Дори през XXI век книгата има своята ниша в човешкото свободно време. Изданията джобен формат са перфектни за развлечение по време на пътуване, книгите с меки корици са по-достъпни за младите възрастови групи, а библиотеките и училищата предпочитат по-дълготрайни продукти – книги със зашити твърди корици. Електронното публикуване набира все повече сила, включително и мултимедията.

Трябва да се започне с един отрицателен и много тревожен факт – българската литература е доста пренебрегвана от читателите, респективно и от книжарниците, които се ръководят от потребителските търсения. Водени от пазарния принцип, издателствата пускат на пазара само утвърдени имена на заглавия и автори, което води до стагнация на пазара и трудност за пробиване на млади творци. Най-често се срещат чуждестранни имена или утвърдени родни автори, които се преиздават в луксозни и за съжаление скъпи колекции.

В България не излизат големи количества нови книги, най-вече поради финансови причини. Както вече споменах, процесът по издаването на една книга е доста скъп, което рефлектира върху коричната цена на изданията – в единия от случаите е нерентабилна за издателствата, а в другия – за читателите.

Поради тази причина от няколко години насам се наблюдава „бум” на търговията със стари книги. На много места в столицата и в големите градове в страната могат да се срещнат сергии, разположени на тротоарите, където са изложени и се продават стари книги на символична цена. Срещат се стари издания на много класически произведения и хитови заглавия от близкото минало, а напоследък и излезли наскоро бестселъри. Всъщност не е лишено от смисъл едно подобно явление, тъй като у нас цената е един от водещите мотиви (а понякога и пречка) за набавяне на различните видове стоки.

Наблюдава се и другата крайност – отварянето на големи книжарници и представителства на световни вериги (например „Хеликон” и Orange Center), които предлагат огромно разнообразие от заглавия и постепенно изместват от пазара малките. Типичен пример за подобен процес е пресъздаден в Холивуд във филма „Имате поща”, където отварянето на мегакнижарница на една от централните улици в града принуждава собственичката на семеен магазин за антикварни и редки книги да затвори поради фалит.

Търсейки оптималното развитие на своя бизнес, издателствата внимателно следят своя потребителски пазар, изграден от съвкупността от отделни лица, семейства или домакинства, които купуват книги за лично потребление. Отделно този пазар се разделя според възрастта, пола, равнището на образование и доходи, социалния статус, вкусовете и т.н.

Изследователите на книгоиздателския мениджмънт разглеждат поведението на читателите в няколко аспекта – икономически, психологически и социален. При първия покупката се смята за напълно рационална, а изборът е направен на базата на разполагаемия бюджет. От психологическа гледна точка се търсят мотивите за закупуването, начина на мислене, отношението към темата на книгата.

Ако се прехвърлим към българския читател, можем да разграничим четири типа хора – които си купуват нови книги, които купуват книги на старо, които заемат от приятели или библиотеки. И накрая идват хората, които не четат.

Именно на първите се опира пазара и се съобразяват действията на издателите. Те са хората, които не само посещават книжарниците, а и купуват нови книги. Могат да си позволят да отделят достатъчно средства, за да си купят няколко нови издания и дори цяла луксозна колекция. Точно затова се чувстват най-комфортно в мегакнижарниците.

Вторият тип читатели рядко си позволяват да си купят нова книга, най-често го правят под натиска на емоциите или когато става дума за изключително ценно издание. Те се „радват” предимно на търговците на старо, от които могат да си набавят качествени екземпляри за лев-два.

Хората, които залагат на библиотеките, като че ли са в най-неизгодно положение в момента. Този извод произлиза от факта, че много рядко библиотеките могат да отделят средства за купуването на нови заглавия, а самите издателства не пращат бройки като депозит.

В последните години се роди и един друг тип потребител – електронният читател. Негови представители са млади хора, които използват познанията си в областта на компютрите, за да възприемат информацията, която се подава от авторите в цифров вид. Тук обаче се получава един сблъсък между правото на свободно разпространение и получаване на информация и законите за авторско право.

А какви са тенденциите за бъдещето – само „професионализмът” на новите книгоиздатели и новите читатели ще покаже.

[ + ]