fb
Ревюта

Да бъдеш сред „Останалите“

3 мин.
Ostanalite - Tom Perota

Ostanalite - Tom PerotaСлучайно подхванах Том Перота, който ми беше непознат като автор и дори не подозирах за съществуването му. На пръв поглед книгата му се очертава да е мрачна и тягостна, защото още в началото си предупреден, че ще четеш за нечия трагедия. Още отсега заявявам, че това ми е една от любимите корици, тъй като представя чудесно романа, а е в пълен контраст със сюжета. (Просто погледнете това куче!!!)

В „Останалите“ (изд. „Ибис“) Перота ни поставя в доста специфична ситуация, видяна от гледната точка на едно семейство. Внезапно много хора изчезват. Просто се изпаряват. Някои виждат в това божествена намеса, други отричат въпросната намеса, трети просто не се опитват да си го обяснят, но събитието е факт и тези, които са останали, трябва някак да се справят. В началото не можех да си представя с какво толкова ще трябва да се справят, но Перота умело вмъква малките детайли, които те карат да съчувстваш на героите, да влезеш в положение, да се поставиш на тяхно място.

В началото си мислех, че романът ще демонстрира класическия сблъсък между вярата и… ами, всичко останало. Оказа се, че разглежда човешката психика и възприятие, а историята предразполага към разсъждения. Затова, ако си мислите, че ще четете книга, обвързана с хипотетично езотерично събитие, то тя не е тази.

Перота успява да покаже почти всяка реакция, която може да се наблюдава при хора, преживели някакъв катаклизъм, за което помага богатата палитра от характери, които е изградил. Имаме героя, който продължава напред, без да се впряга много-много. Имаме герой, който променя живота си драстично по ред причини, които така и не успях да проумея. Имаме герой, който задълбава твърде много в личната си трагедия, като по този начин саботира самия себе си и адекватното си съществуване. Имаме герой, който върви по течението. И виждаме как всъщност обществото е един организъм, а различните индивиди си влияят взаимно, без дори да осъзнават, как всеки оставя своя отпечатък върху другия.

Перота получава големи аплодисменти и за прекрасния си стил на писане. В описанията си използва един чудесен реализъм, толкова болезнено близък, толкова банален и познат, който ми помогна да погълна книгата за отрицателно време, развесели ме, а и допринесе много за плътността на сюжета. Успява с две изречения да опише точно определен човек, когото веднага си представяш, образът изниква в главата ти, а в същото време осъзнаваш, че външният му вид почти не се споменава. Накратко – Том Перота е наистина добър разказвач.

Имам много лесен начин за преценка на книги. Ако чета откъси на хората около мен, то книгата е хубава. А от „Останалите“ почетох доста. В последствие разбрах и че HBO са снимали по романа сериал, който ще изгледам с удоволствие (надявам се).

Още ревюта за тази книга може да прочетете от Габи тук и от Десислава Велинова тук.

Вижте и трейлър на сериала „The Leftovers“.

[ + ]