Аз съм от хората, които вярват, че книгите ни намират сами. Имам много ясен спомен за първите си срещи с най-любимите ми истории и автори. С Джон Грийн всичко започна на един Коледен панаир на книгата в НДК. Бях пропътувала разстоянието Варна – София с нощен влак и празна раница, която смятах да напълня с книжни съкровища. Едно от тях – The Fault in Our Stars, ме чакаше на единствения щанд с литература на английски език. Малко по-късно, докато я четях в близкото кафене, непознато момиче дойде до моята маса и ми подаде листче, на което пишеше vlogbrothers. Набързо ми обясни, че това е каналът на Джон и брат му в You Tube, който можело да ми хареса, след което си тръгна с пожелание за приятно четене…
Освен запомнящите се първи срещи любимите ми книги имат още нещо общо – винаги се оказват врата не просто към нова история, но и към цяла нова вселена. Покрай The Fault in Our Stars изчетох всички други творби на Грийн, гледах редовно канала му в You Tube и следях проектите, което развива с брат си Ханк. А преди няколко дни, когато се натъкнах на разказа на Калояна – „Да срещнеш Джон Грийн“, вече нямах търпение да си купя романа, който по странно стечение на обстоятелствата отново ме откри сам.
„Костенурки до безкрая“ съдържа всички съставки, които сме свикнали да очакваме от Джон Грийн – тийнейджъри, които цитират Шекспир и говорят за звездите, забавни диалози между приятели, неловка първа любов, трудности, житейски уроци и безброй прекрасни изречения, които те омагьосват още с първата сричка и (ако си като мен) веднага си представяш върху плакат или тениска.
Но феновете на Джон знаят, че макар историите му да са изградени от познати елементи, всяка от тях притежава оригинални персонажи и уникален сюжет. В случая с „Костенурки до безкрая“ главната героиня Аза се учи да живее с психично заболяване – обсесивно-компулсивното разстройство. Инстинктивно щях да напиша „се бори с психично заболяване“, но истината, която осъзнах при четенето на романа, е, че с подобни болести не можеш да се пребориш. Просто се научаваш как да ги направиш част от живота си, без да им позволяваш да го завладеят.
Джон многократно е споменавал, че историята е вдъхновена от личния му опит. Може би това е една от причините преживяванията на Аза да са толкова ярко и подробно описани. Читателят може да проследи обсесивните мисли (наречени в книгата thought spirals), които вътрешните й демони предизвикват. Тя живее в състояние на почти постоянна тревожност и Грийн е успял много ясно да предаде чувствата й чрез текста.
Джон Грийн (снимка: Gregg Segal, TIME)
В интервюта около представянето на книгата Грийн разказва как се надява чрез нея хората с психични заболявания да разберат, че не са сами, а техните близки и приятели да видят поне частица от това, което болният преживява, защото: It’s quite rare to find someone who sees the same world you see. (Рядко успяваш да намериш някой, който вижда света точно като теб.)
„Костенурки до безкрая“ обръща внимание и на ролята на родителя и невероятната безпомощност, която човек изпитва, гледайки как детето му страда. Романът ме накара да се замисля за това как в желанието си да избавим любимите ни хора от това, което ги измъчва, понякога предизвикаме още повече болка и тревога.
Впечатли ме и посланието за търсенето на смисъла, на стабилната основа, на Причината с главно П и осъзнаването, че такива може би изобщо няма. Може би сме тук, защото сме тук, и осъзнаването, че не можем да избягаме – от себе си, от тялото си, от мислите си, е едновременно плашещо и освобождаващо. Ти си тук, какъвто си. Какво ще направиш с даденото ти от живота?
Както Аза е много повече от своята болест, така и „Костенурки до безкрая“ е много повече от роман за психичните заболявания. В него има и аматьорско детективско разследване, истории за съзряването и загубата, а понеже автор все пак е Джон Грийн, сред страниците ще намерите още: изчезващ вид влечуги, фен фикшън на „Междузвездни войни“ и учудващо ограничено количество костенурки.
Въпреки всичко обаче романът не успя да събуди толкова всепоглъщащи и разнообразни емоции у мен, както „Вината в нашите звезди“. Да, просълзих се на няколко места, искрено се забавлявах на други и се впечатлих от начина, по който Грийн ни помага да си представим живота на Аза, но ще ми трябва поне още един прочит, за да изключа сравняващото гласче в главата си и просто да му се насладя.
Според един от любимите ми цитати в „Костенурки до безкрая“ „светът е историите, които разказваме за него“ (The world is the stories we tell about it). Джон Гийн разказва за свят, който понякога е изпълнен с болка и объркване, понякога – с радост и възхита. И макар краят на тези истории невинаги да е щастлив, си струва да се потопим в тях и да ги последваме… чак до безкрая…
Вижте какви истории разказват за „Вината в нашите звезди“ Габи, Лора, Бела и Димитър. Ако решите да се разходите из „Хартиени градове“, може да го направите тук, тук и тук. Повече за „Къде си, Аляска?“ може да разберете от Димитър и Габи. За „Множество Катрини“ може да прочетете тук и тук. Цвети ще ви разкаже за „Сняг вали“ и „Уил Грейсън, Уил Грейсън„, за която впечатления споделя и Димитър.
