„Смятам, че всяко изкуство трябва да бъде неустоимо средство
за изразяване на радост и осъзнаване, освобождение и потребност.
Никога тежка задача, никога средство за постигане на успех“
Из дневниците на писателката
Муминтролите донасят на Туве Янсон световна слава, но също така й поставят етикет, който трудно може да бъде избегнат. Всеки почитател на писателката изпитва лека доза съмнение, когато посяга към нейна книга за възрастни: ще бъде ли толкова добра, магична и завладяваща въображението? Трудно ми е да повярвам как чаровният, загадъчен и мъдър мумински свят в един момент е станал тесен за писателката, но като си представя изтощителния период на усилено рисуване на комикси за лондонския всекидневник „Evening News„ ( по 6 стрипа* всяка седмица в продължение на седем години!), разбирам, че усещането за изчерпванe и последвалата раздяла с творчеството за деца са били неизбежни.
„Куклената къща“ е една от първите книги за възрастни на Туве Янсон и в този смисъл е донякъде творчески експеримент. Това е сборник с дванадесет разказа, посветени на изкуството в най-широк смисъл – като стремеж да осъзнаеш света, като мечта или копнеж. Някои от героите са творци по професия, други са такива, без да го съзнават. Всеки разказ „гравитира“ около нещо, което е ценно за тях – творба, пътуване, елемент от ежедневието, неосъществено желание.
Характерно е уважението, с което авторката се отнася към всяко човешко преживяване, затова и светлите, и тъмните страни на героите са представени като еднакво важни. Харесва ми способността й да нагнети за секунди напрежението до степен на трагизъм, след което следва внезапен обрат. Така неочакван е финалът на едноименния разказ „Куклената къща“ или на „Спомен от новата родина“. В други като „Главната роля“ и „Художникът на комикси“ Туве Янсон навлиза в същинската „лаборатория“ на артиста и отражението на творческия процес върху отношенията с околните. По интересен начин среща и съпоставя различни позиции, без да поучава– трудността да направим собствен избор („Голямото пътешествие“), неразбирането на една творческа страст („Локомотиви“), горчивината на старостта, която настъпва без вътрешно съзряване („Жената цвете“).
Новото в прозата й за възрастни е ледената безпощадност, подобна на обточено острие, което ще се усъвършенства в следващите книги. Тя е точно на обратния полюс от това да достави удоволствие на читателя. Целта не е емоционалното съпреживяване, а интелектуалното осъзнаване на сложната мрежа от човешки взаимоотношения, динамиката на скритите подбуди и пориви.
Разказите от „Куклената къща“ са благодатни да бъдат препрочитани за улавяне на фините детайли и оттенъци. Тяхното въздействие е постепенно и се усеща с времето, сякаш авторката не бърза да наложи своите лични открития, своята гледна точка. Като сила на въздействие и пределна прозрачност на текста за мен отстъпват на по-късните „Лятна книга“ и “ Честна измама“, но образите остават задълго във въображението на читателя, като го провокират да си задава въпроси за творческото отношение към света. Като прибавим към това майсторския превод на Анелия Петрунова и красиво стилизираната корица на Люба Халева, „Куклената къща“ се превръща в поредното изтънчено естетско преживяване от поредицата „Кратки разкази завинаги“ на издателство „Жанет 45“.
* стрип (strip, англ.) – поредица от комикси, публикувани с регулярна периодичност
Прочетете и ревюто на Митко за друга книга с разкази на Туве Янсон – „Пътуване с лек багаж„. За „Куклената къща“ са писали още Христо в „Книголандия“ , Преслав в „Литературата днес“ и Зорница Христова във вестник „Култура“.
