fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Творците на памет” – написана със звуци, разказана в цветове

4 мин.
Tvorcite na pamet Djefri Mur

Tvorcite na pamet Djefri Mur„Творците на памет“ (изд. „Жанет 45“) най-сетне е прочетена. Затварям книгата, обръщам я така, че да се полюбувам още малко на страхотната корица, която на Пролетния базар на книгата ме привлече като магнит и породи ефекта „Трябва да я притежавам!“, и се оставям на приятното чувство на заситеност, което солидните романи оставят след себе си. Романи, чийто прочит е същинско интелектуално и емоционално удоволствие.

На пръв поглед книгата е посветена на синестезията – особено и безкрайни интригуващо състояние, при което стимулирането на едно от сетивата провокира чувствителност у друго. Представете си например как виждате музиката или гласовете на хората като цветни експлозии в ума си. Списъкът на творците синестети е забележителен и включва имената на Шарл Бодлер, Артюр Рембо, Владимир Набоков, Ференц Лист и много други известни гении. Синестет е и главният герой на „Творците на памет“ – Ноел Бурун.

Синестезията на Ноел е причина за невероятната му памет, която съхранява в главата му огромен архив от прочетени произведения, химически формули, песни, разговори и факти, които той може да възпроизведе без проблем, стига да настрои ума си на правилната честота. Способността му да запаметява чрез цветните конфигурации, които се явяват в ума му при всеки чут звук или прочетена дума, кара мнозина да го считат за гений и да очакват от него да разтърси света с някое свое творение. Ноел обаче е далеч от тази самооценка. Той е меланхоличен и затворен в себе си персонаж, чийто живот е достигнал пропастта след диагностицирането на майка му, Стела Бурун, с Алцхаймерова болест. Болезнена ирония на съдбата поставя човека с безкрайната памет до жената, която губи човешкото в себе си в забравата.

Тъй като никое лечение не дава резултат, Ноел се нагърбва със задачата сам да открие лекарство за заболяването на майка си. В тази мисия той се заобикаля с група уникални образи. Дами и господа, представям ви „творците на памет“.

Норвал Блакиер, също синестет и най-добрият (и единствен) приятел на Ноел, е известен писател и актьор, непоправим циник, мизантроп и естет с драконовски изисквания към околните, чиято декаденстка природа на моменти силно напомня за символистите на XX в. Самира Даруиш е арабска красавица, любителка на изкуството и практикуваща арттерапия, която след инцидент с употреба на упойващи вещества е станала жертва на амнезията. Джей Джей Уай, моят любимец, е от онзи тип ексцентрици, които с всяка своя дума залитат от детската наивност и нелепост към гениалността. Ноел го нарича „уебмагьосник, алхимик на билките и изобретател“ и се възхищава на оптимизма и добротата му. Свързващото звено между всички тях е изтъкнатият невролог Емил Ворта, на когото и четиримата са асистенти и чиято репутация е уронена от противоречиви слухове за методите му на работа и отношението му към пациентите.

„Творците на памет“ е нестандартен, експериментален роман, който съчетава в себе си класическо повествование, дневници и научни бележки. Отначало ми беше трудно да преценя дали тази структура ми харесва, или ме обърква. Тук познатата система „завръзка-кулминация-развръзка“ не е ясно изразена. Сърцето на творбата определено е в интеракцията между различните герои – колкото повече време прекарвах с тях, толкова повече ми харесваше книгата и разнообразните начини, по които Джефри Мур разказва. На моменти дори имах чувството, че чета пиеса, тъй като диалозите са много наситени, динамични и хумористични и е лесно да си ги представиш изиграни от актьори на театралната сцена.

Книгата е също богат източник на информация за определени аспекти на химията, медицината и литературата. Всичко, което искате да знаете за синестезията и различните начини за съхраняване на паметта, е тук. Мисълта за времето, което Джефри Мур вероятно е прекарал в проучвания за романа си, е наистина смиряваща. Респектиращ е и трудът, който преводачката Невена Дишлиева-Кръстева е положила за разкошния превод.

Има книги, които неизбежно се харесват на всеки тип читатели, с цялата гама на човешкото, излята върху страниците им. Има и такива специфични творби обаче, които ви позволяват да погледнете света през очите на необикновените, странните, различните. „Творците на памет“ е оригинален представител на втория тип. Способността да съчетава контрастите в характерите на колоритните си персонажи и да прескача от научната достоверност към абсурда я прави наистина неустоимо четиво, което не бива да пропускате, не и ако сте склонни да поемате литературни рискове.