Готови ли сте за книга, която не се побира в жанрови рамки? Такава, която захвърля читателя в крайностите на разумното и абсурдното, и задава въпроси в изключително много насоки? Ако отговорите с „да“, то тогава „Творецът на ангели“ (изд. „ICU“) на Стефан Брайс – четвъртото заглавие от поредицата „По пътя“ – ще ви хареса. Нетипичното четиво е увило „пипалата“ си около толкова много актуални теми, че е не само невъобразимо интересен page-turner, но е твърде възможно и да разклати основите на моралното ви верую.
Всичко това се случи на 13 октомври 1984 година. В тоя миг църковната камбана удари три пъти.
Виктор Хопе е преуспяващ учен, който доказва неколкократно на всички в световните академични среди, че изпреварва времето си. Педантичен до крайност и с невъобразим ум, той си поставя наглед невъзможни цели, които преследва неуморно. И на всяка цена.
След детство, изпълнено с неразбиране, отхвърляне и нещастия, Хопе се завръща в родния си град с трите си деца. Отваря кабинет в дома си и преглежда хора, но съгражданите му усещат, че нещо не е наред. Може би просто е асоциален в резултат на всичко, което му се е случило? Може би таи в себе си мъка, която не иска да излага на показ пред останалите?
„Творецът на ангели“ е нетипична творба. Казвам го неслучайно – ако най-малкото потърсите информация в кой жанр попада, ще получите разнопосочни отговори. Повечето читатели в Goodreads са я определили като хорър, други като съвременна проза, а трети – като научна фантастика. Истината е, че Стефан Брайс се е постарал достатъчно, за да смеси тези три, че дори и повече, категории и му се е получило, по дяволите. Всичко е в точните количества и преплетено по пленителен начин.
Стилът на Стефан Брайс е лек и четивен, и ще ви донесе спокойствие и уют. Самият сюжет обаче постепенно започва да криволичи в неочаквани посоки и да поднася непредвидени разкрития, които могат да ви се сторят дори шокиращи. За мен точно изненадата е един от най-големите плюсове на „Творецът на ангели“ – да не знаеш накъде ще поеме историята. Колкото по-надълбоко навлизате в нея, толкова повече ще се убеждавате, че не всичко има своя рационален отговор.
Стефан Брайс е написал една от онези книги, които разглеждат ужаса не чрез измислени същества и духове, а посредством реалността и героите в нея. Неведнъж съм казвала, че тези романи са сред най-добрите, защото всичко в тях изглежда толкова истинско, че не усещате кога зверски се сгромолясва върху вас. Моралните дилеми вътре могат сериозно да засегнат разбиранията ви за религия, етически принципи, наука, лудост. За живота и смъртта. И, както винаги се оказва – нищо не е черно или бяло.
Брайс засяга една от болните в общочовешки план теми – клонирането, която лежи в основата на целия сюжет. Читателят ще стане свидетел на решения, взети под влияние на маниакалното желание за научен успех, за място под слънцето и име в средите. Клонирането на хора се отрича от световната общност по етически причини, но това не значи, че някъде в света не се правят опити. И хора.
Такава ни е задачата – продължи невъзмутимо Виктор. – Да поправяме грешките, който Той в бързината си е допуснал.
„Творецът на ангели“ от Стефан Брайс е нестандартно четиво, което ще ви подтикне да обърнете гръб на собствените си принципи. Шокиращите събития ще се въртят като ураган около вас, докато се поставяте на мястото на героите. Брайс представя гениално какви биха могли да бъдат последствията от устрема към постигане на невъзможното и забраненото. Романът показва колко плашеща може да стане реалността, ако се даде свобода на хора с уклон към някои заклеймявани дейности.
Границата между лудостта и гениалността е тънка, а понякога дори не съществува. Имаме ли право да си играем на Бог и какво ще повлечем след себе си тогава?
Романът е част от проект на издателство ICU със заглавие Books that make a difference, съфинансиран по програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
Можете да вземете тази книга от Ozone.bg.
