Първата ми среща с творчеството на Фатих Акин бе в Дом на киното. По това време имах възможността и щастието да гледам почти всеки прекрасен филм, който безплатната програма на София Филм Фест за учащи предлагаше. Бях влюбена в Дома на киното и исках да спя по седалките му. Помня, че дори не четях предварително за какво ще се отнася следващият филм, не исках да развалям тръпката си.
Насладата от неизвестното се допълваше от приятната изненада, че всеки един филм беше по своему красив и незабравим. Селекцията в София Филм Фест винаги е била на високо ниво и именно тя ми помогна да направя първите си стъпки в европейското кино. То ме запозна с онези стойностни филми, които те карат да се чувстваш толкова вдъхновен, все едно си прочел хубава книга.
Така един ден гледах „Срещу стената” на Фатих Акин. Имаше смях, имаше сълзи, имаше от всичко по много, но премерено – „голота на емоциите“, която ескалира до саморазрушение. Бях впечатлена. И как иначе, лентата е отличена със „Златна мечка“ и Европейска филмова награда за най-добър филм. По-късно, отново в Дом на киното, гледах и „Музиката на Истанбул”, а когато излезе „Храна за душата”, бях силно развълнувана. По онова време не съм си представяла, че един ден ще прочета книга за Акин. Сега, след като я прочетох, се чувствам все едно го познавам, сякаш съм изпила много чаши чай с него. Защото в книгата той е истински и искрен и това прозира във всяка дума.
„В клинч – Историята на моите филми” (изд. „Colibri“) е книга във формата на дълго интервю, в коeто немският режисьор от турски произход Фатих Акин отговаря на различни въпроси. Той разказва историята на живота си, както и приключенията около създаването на филмите си. Във всяка от главите, озаглавени с имената на творбите му, Фатих говори подробно за снимачния процес, за дългия път, който един режисьор трябва да извърви, и за уроците, които трябва да научи. С непринудена усмивка и с истинска любов към киното, Акин споделя най-големите си вдъхновения, най-големите си провали и всички онези проблемни ситуации, които се запечатват като мили спомени в паметта.
Книгата проследява развитието на Акин като режисьор, неговото израстване в киното. Киното, което сам нарича своя религия и своя родина. Книгата може да се разглежда и като сбор от добри съвети за всеки творец на филмовото изкуство. Пътят на създаването е каменист, но вдъхновяващ. Режисьорът трябва да се научи да се отнася хладнокръвно към филмите си. Той би могъл да подобри творчеството си само когато успее да го погледне отстрани, без емоцията да бъде пречка. Режисьорът трябва да бъде и достатъчно наблюдателен, за да може да различи кристални перли сред камъчетата. Така понякога открива актьорите, които го вдъхновяват да създаде сценарии за тях. Трябва да бъде критичен, буден, вдъхновен и вдъхновяващ, но и пълен с идеи, които да вложи във филмите си.
Филмите на Фатих Акин не са просто актьорска игра и снимане – те са послания с отношение към случващото се в света. Така Фатих излива гнева си, предизвикан от атентатите от 11 септември, в „Срещу стената”, открива страстта си по Турция, където е роден, в „Музиката на Истанбул” и продължава напред, показвайки ни, че книгите са „фундамента на живота” му с историята на книжния плъх в „На прага на рая”. И зад всеки образ, във всеки сценарий, се крие самият Фатих Акин. Той влага частица от себе си във всеки филм, живее и диша в него. И сам признава, че персонажите му представят различни страни от същността му.
Книгата „В клинч – Историята на моите филми” събира сладкодумните разкази на Фатих Акин, – интересни, забавни, тъжни и смели – но само един истински фен на киното може да почувства напълно дълбочината, която предлагат. Защото онези, които са гледали филмите на Акин, ще могат да проследят всяка негова мисъл, всяко негово вдъхновение. Ако обичате филмовото изкуство и сте запознати с творчеството на режисьора, незабавно трябва да прочетете тази книга. Дори да не сте гледали всичките му филми, след като я прочетете, ще ги изгледате.
И както казва Акин, най-важният въпрос, който винаги присъства в ума му, е „Как зрителят ще си тръгне от този филм?”