fb
БлоговеМнения

В онзи момент

2 мин.

Кевин ЛоримърКевин Ларимър, Poets & Writers*

Миналото лято имах щастието да отида на Созополския семинар по творческо писане, годишна програма, спонсорирана от фондация Елизабет Костова. В семинарите по традиция участват петима писатели, пишещи на английски, и петима – на български, както и редактори, издатели и преводачи от целия свят, а целта е да се окуражи международен диалог за писане.

Бях поканен да представя моя опит от Poets & Writers, както и да представя по-широкия спектър от художествени списания, и за шест дни се запознах с някои много талантливи писатели от България, Австралия, Обединеното Кралство и САЩ. Всъщото време учех за литературната култура на България – първо в столицата София и след това в Созопол, древен град на Черно море. Наистина забележително.

Но, както подчертаваме в специалната секция на този брой (P&W, март/април 2015 – б.р.), и по-специално в есетата на Ригоберто Гонзалес, Рут Елън Кокър, и девет други, които съставят “Моментът на истината”, често най-ценните моменти на такъв тип събития са непланирани. Помолих единадесет писатели да споделят техните моменти на истина, преживени в писателски резиденции, така че ще споделя и моята. Дойде в една от кратките спирки, които изпълваха бързото ни пътешествие през българската провинция, докато с асистент редактора на Fiction Writers Review Джеремая Чеймбърлин и главния редактор на Tin House Честън Нап се движихме към турската граница. Безстрашният ни пътеводител беше Антони Георгиев, редактор на българското списание Вагабонд.

И така, профучавахме по завоите на твърде тесни пътища, с “реликви” от социалистическата ера покрай пътя (комплекси от панелки, разпадащи се казарми), които се размaзваха през прозореца, докато Джими Хендрикс гърмеше от тонколоните. Беше твърде странно за вярване преживяване. Как се озовах тук? Спряхме на чакълен път и Георгиев изключи двигателя на колата, който все още озвучеше тишината в ритъм със скакалците. Там, между два зида, стояха две кози. Гледаха ме внимателно, докато се приближавах към тях. Гледахме се. Минаха пет, десет секунди. Една изблея, оригна се и започна да преживя, гледайки през мен. След това бавно се оттеглиха.

Дотогава гледах България от очите на турист, сякаш моята собствена важност беше приоритет. Беше ми нужно да усетя безразличността на една коза, за да изчезне тази перспектива. Само след това видях истински заобграждащия пейзаж. Писателските очи, често тренирани да гледат навътре, бяха отворени.

Кевин Ларимър е главен редактор на списание Poets & Writers, гост-лектор на Созополския семинар по творческо писане през 2014 г. Текстът публикуван като редакторска бележка в новия брой на изданието.

 

[ + ]