Способността на един писател да проследява трансформацията на своите персонажи – тяхното усъвършенстване или погром – е умение, което очакваме от добър разказвач. Поредицата „Наследството“ на Кристофър Паолини е пример за подобно израстване. В рамките на тетралогията главният герой Ерагон претърпява множество промени и от неграмотно момче се превръща в мъдър и могъщ Драконов ездач. Впечатляващото в романите на Паолини е, че виждаме развитието не само на героя, но и на писателя. Разказите, които съдържа „Вилицата, Вещицата и Драконът“ (изд. „Хермес“), демонстрират колко много се е развил той като автор.
Паолини е известен с факта, че издава първата си фентъзи книга „Ерагон“ едва на петнайсет години. Когато я прочетох, бях на около дванайсет и в негово лице открих писател, на когото се възхищавах за успеха на тази възраст. Това беше първият ми сблъсък с епичното фентъзи, преди да се запозная с големите имена в жанра. Кристофър Паолини ме пренесе в магическата земя Алагезия и ме накара да се влюбя в дивите му и интелигентни дракони. За мен той е писател, стъпил на изпитана в редица фентъзи романи формула, който постепенно съумява да намери собствения си глас и да разкаже оригинална история. В продължение на четири романа стилът му се подобрява и преобразява, докато той най-накрая не открива себе си в „Наследството“. Искрено съжалих, че може никога повече да не се върне към историята на Ерагон и Сапфира.
За моя радост, почти десетилетие след „Наследството“ държа в ръцете си „Вилицата, Вещицата и Драконът“. Известно време се притеснявах да прочета трите разказа, които обещаваха да ме срещнат отново с познати и любими герои. Поредицата на Паолини има сантиментална стойност за мен и не исках да се разочаровам. Когато най-после се реших и разгърнах книгата, не я оставих, докато не стигнах последната страница.
Разказите ни връщат в Алагезия, където е минала само година след победата над Галбаторикс. Ерагон и Сапфира са открили сигурно място, на което да отгледат новите поколения дракони и да обучат бъдещите им ездачи. Ерагон обаче не е очаквал, че начинанието ще се окаже толкова скучно – младият Ездач е прекарал последните години в битки и несигурност и се чувства отегчен от еднообразното ежедневие, в което единствените проблеми за разрешаване са логистични. За негова радост, Елдунари, билкарката Анджела и няколко ургала успяват да го разсеят в три истории.
Критофър Паолини (източник: Paolini.net)
Във „Вилицата“ Елдунари показват на Ерагон как брат му Муртаг се справя с новия си живот – освободен от оковите на Галбаторикс, но нежелан и отхвърлен от жителите на Алагезия. Вместо да търси спокойствие, Муртаг се е впуснал в приключение и разкрива надигането на нови опасни врагове. Докато се опитва да научи повече за тях, пътят му се пресича с този на малко момиче – дъщерята на кръчмаря, при когото се е отбил. Между тях се заражда приятелство и Муртаг дори ѝ помага да се справи със собствените си проблеми чрез щипка магия и една вилица…
„Вещицата“ е написан от сестрата на Паолини, Анджела, която е вдъхновила образа на едноименната билкарка. След многобройни премеждия Анджела съставя хаотични глави – по нейни думи, верни и лъжливи – от автобиография, която връчва на Ерагон. Билкарката безспорно е най-мистериозният образ на Паолини и разказите ѝ не изневеряват на характера ѝ. Те водят до повече въпроси, отколкото отговори – коя е тя, откъде идва и какво я прави толкова могъща.
Последната история, „Драконът“, разказва за младата ургалка Илгра, чието селище е унищожено от дракона Вермунд Неумолимия. Слез като убива баща ѝ, Вермунд се заселва на върха Кулкарас в близост до селището, а Илгра се заклева да го унищожи, каквото и да ѝ коства това. В началото на „Ерагон“ ургалите са описвани като безскрупулни чудовища, но сега се оказват народ с традиции, поучителни приказки и герои като Илгра, на които читателят да се възхищава.
„Вилицата, Вещицата и Драконът“ ми показа, че явно Паолини има какво още да разкаже за Алагезия и го прави още по-добре (стилът му е предаден прекрасно в превода на Александър Драганов). И трите истории поставят стабилна основа за нови фентъзи романи, които мога само да се надявам да напише. Дори и да не се случи, съм щастлива, че Паолини ни върна, макар и за кратко, в свят на дракони, ездачи, магия и приключения.
Още един отзив за „Вилицата, вещицата и драконът“ може да прочетете от Александър Драганов в „Цитаделата“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
