fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Vita Brevis

3 мин.
vita brevis

vita brevis„Животът е кратък и ние знаем твърде малко.“

От две седмици се чудя как да започна тази статия. Мога да започна по безброй начини и никой от тях няма да е достатъчно силен, за да подскаже дори колко прекрасна книга е „Vita Brevis“ от Юстайн Гордер (автор, обречен да провокира безпределно силни емоции в редакторите на нашия сайт).

Бих могла да започна с биографична справка за Аврелий Августин, епископ на Хипон (по-известен като Августин Блажени). Бих могла да възхвалявам до безкрай прекрасното оформление на Кристина Йовчева. Бих могла да се чудя дали писмото на Флория Емилия, открито в аржентинска антикварна книжарница, е истинско или Гордер създава литературна мистификация, позовавайки се на загадъчната жена, спомената в „Изповедите“ на Св. Августин? Не. Не ме интересува дали е истинско. Тази книга ме „намери“ в най-подходящия за това момент. За това няма да отнемам нищо от нея с хипотези и въпроси. Ще започна ревюто с думите на самата Флория Емилия.

„Твоят най-голям грях бе, че обичаше и душата на Ева.“

Писмото, което Гордер твърди, че е намерил в аржентинската книжарница и смята за автентично, не принадлежи на никой жанр. То е изповед, последен монолог към един далечен любим, предал те безвъзвратно, предал те многократно. Любим, който се е отрекъл от теб, принизил е любовта ти до грях, по-лошо дори – до физическа нужда, до желание на тялото, не на душата. Флория не обвинява – нейните факти говорят сами за себе си.

Думите й са горчиви, но нима има някой от нас, който да не поглежда назад към разбитото си сърце и да не усеща вкуса на разочарованието? Независимо от времето, независимо от разстоянието, болката си е болка. Единственото обвинение на Флория Емилия към Аврелий Августин, епископ на Хипон, е в лицемерие. Светият мъж не смее да е откровен нито със себе си, нито със своя Бог.

„Не вярвам в Бог, който разрушава живота на една жена, за да спаси душата на мъжа!“

Спасението на душата, вечният идеал на християнската традиция, е нанесъл толкова щети на любовта. Сякаш между мъжете и жените не може, не трябва да съществува любов… Аврелий, забравил за любовта и страстта, се опива от своето Целомъдрие, от своята святост… А може би думите му са една изкусна самозаблуда? Защото и за него миналото е горчиво, а греховете – твърде тежки, за да бъдат признати. Флория обвинява и се страхува не от мъжа Аврелий (останало ли е нещо мъжко в него, нали мъжът е плът?), а от теолога Августин, от теолозите, които отричат нежността и любовта, извъртат думите и преиначават посланията на апостолите.

Vita brevis, животът е кратък, повтаря Флория Емилия и търси своите отговори… Дали ги е получила? Историята мълчи… а и понякога, въпросите са по-важни от отговорите.

Vita brevis, затова нека първо да живеем и после да богословстваме. Или, както казва Флория Емилия:

„Животът е толкова кратък, че нямаме право да произнасяме присъда над любовта.“

Прочетете и ревюто за „Vita Brevis“ на Павлина  и Валя Маринова

[ + ]