Замислих се, преди да започна втория роман на Клеър Макинтош. Не че първият – „Оставих те да си отидеш“, не ми хареса, но остави в мен тягостно чувство за есен. А в края на лятото на кого му се бърза към предстоящия сезон?
Е, престраших се и сега спокойно мога да заявя, че „Виждам те“ (изд. „Ciela“) е крачка нагоре за британската писателка. Стилът й не може да се сбърка, но образите са по-умело и реалистично изградени, а духът на Уелс витае из страниците.
„Виждам те“ е съвременен психологически трилър, който може да ви се стори плашещо актуален и реалистичен по отношение на опасностите, дебнещи ни в ерата на новите технологии. И тук главната героиня е средностатистическа англичанка на средна възраст, със средни финансови възможности и средно голямо семейство. Повторението е умишлено – Клеър Макинтош целенасочено създава максимално обикновени на външен вид, като социален статус и интимен свят образи, вероятно за да може повече читатели да се идентифицират с тях. Според мен стратегията й е перфектна. Изведнъж персонажи, неотличаващи се с нищо особено, се озовават във вихър от случки, които са всичко друго, но не и обикновени. Без да са ги предизвикали, не и съзнателно. Изводът е неизбежен – това може да се случи на всеки. Може да се случи и на теб.
Зоуи Уокър е шокирана, когато случайно попада на своя снимка във вестника в раздела с обяви за запознанства. Сама убеждава себе си, че това е просто жена, която прилича на нея, в същото са сигурни и близките й. Но семето на съмнението е вече посято и Зоуи започва да става подозрителна и да забелязва закономерности и събития, които няма как да са случайни. Скоро животът й се превръща в ад, от който няма къде да се скрие, а потенциалният преследвач не може да бъде разкрит дори от полицията. Тук дванайсетгодишният опит на Макинтош като служител на реда се явява много полезен за убедителното описание на работата на английската полиция.
Втората сюжетна линия, посветена на полицайка с нечисто минало и семейна трагедия зад гърба си, е не по-малко интригуваща. Историите на двете главни героини се заплитат и разплитат паралелно и те карат да изпитваш симпатия и нетърпение животът им най-сетне да се подреди по мед и масло. Оставянето на романа върху нощното шкафче, за да изчака до следващия ден, става все по-трудно с намаляването на страниците.
Колко и каква лична информация споделяш в социалните мрежи? Безопасно ли е? Възможно ли е въобще да 
се предпазиш по някакъв начин, ако всички около теб имат профили в интернет и обвързват живота си с тях? Само ползи ли носят охранителните камери? Тези въпроси си задаваш, докато четеш, а отговорите не са никак успокояващи. За сметка на това пък те карат да преосмислиш онлайн присъствието си – дали искаш и можеш да го ограничиш и най-вече какво ти дава то?
Темпото на действието постепенно се забързва и лесно ме увлече, но към края на романа изпитах известно разочарование заради екшън завършека в американски стил. През целия текст изскачаха изненадващи обрати, които завишиха очакванията ми към финала. Така или иначе буквално на последните две страници има „десерт“, който в известна степен компенсира слабия край.
Клеър Макинтош безспорно е автор с голям потенциал и вярвам, че Sunday Times ще определи и следващи нейни книги като истински бестселъри. Все пак малко писатели са измъквали награда под носа на Дж. К. Роулинг, но Макинтош успя да го направи през 2016 г., спечелвайки приза Theakstons Old Peculier Crime Novel of the Year. Интересният сюжет, актуалните за съвременното общество теми и умението да сближи героите с читателя превръщат романа „Виждам те“ в едно от най-добрите предложения за трилър четива на годината.
