fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Когато „Влакът на сираците“ е твоята съдба

3 мин.
Vlakat na siratsite Kristina Klayn

Vlakat na siratsite Kristina Klayn„Понякога е по-лесно да се опиташ да забравиш.“

„Влакът на сираците“ (изд. „Хермес“) ме чакаше на лавицата с книги от известно време. Имах познатото усещане, че е от моят предпочитан тип истории, но все някоя друга я изпреварваше. Ако само знаех, че Кристина Бейкър Клайн е описала толкова хубаво съдбите на две жени, щях много по-рано да се запозная с нейните героини.

Ще ми се да започна отзад напред и първо да разкажа за изключителната подготовка, която авторката е посветила на проучване на източници по избраната от нея тема. Много ми допадна, че в края на романа освен обичайните благодарности Клайн подробно и откровено разказва за всички хора и материали, които са й помогнали да звучи по-достоверно. Изумих се, че всъщност наистина е имало такива влакове за сираци. Твърди се, че в периода между 1854 г. и 1929 г. са превозили 200 000 деца от Източното крайбрежие до Средния запад.

Именно това е и нишката в романа на Клайн. Писателката ни разказва историята на Моли, която скоро ще навърши 18 години. Баща й е загинал в катастрофа, а майка й отдавна не полага грижи за нея, сграбчена в безмилостните пипала на алкохола и наркотиците. В резултат Моли се озовава в приемно семейство (поредното), където отново не се отнасят с нея подобаващо. За последните 9 години Моли е сменила над дузина приемни семейства, повечето от които не се оказват много читави – я бащата ще пуши марихуана, я ще бъде малтретирана…

Напълно обяснимо за обстоятелствата в живота й, Моли се е превърнала в една от онези бунтарки, които никой не иска в обкръжението си. Дълбоко в себе си обаче тя е едно добро и умно момиче, чиято любознателност й е помогнала да не излезе от релси. Моли обожава да чете, предимно романи със сърдити главни герои като „Спасителят в ръжта“ и „Стъкленият похлупак“. Любимият й е „Джейн Еър“. Именно кражбата на тази книга от библиотеката става повод за развръзката. Моли трябва да положи 50 часа доброволен труд, в противен случай ще отпадне от системата за приемна грижа и ще се окаже отново на улицата.Vlakat na siratsite Kristina Klayn

Гаджето й Джак я урежда да изработи часовете при възрастна вдовица на име Вивиан. Жената има нужда да разчисти тавана си от куп кашони и непотребни вещи. Миналото й не изглежда интригуващо за Моли. Съдейки по огромната луксозна къща, в която Вивиан живее, Моли смята старицата за привилигирована жена, която цял живот е получавала всичко, което си поиска. Но това е толкова далеч от истината…

Докато подреждат заедно прашасалите кашони, спомените, които изскачат оттам, разкриват доста по-различно и тежко минало. Оказва се, че животът на Вивиан изобщо не е бил лек, защото тя е пътувала в един от онези прословути влакове на сираците. Историята на живота й, която Клайн постепенно разкрива, е трогателна и драматична.

Действието в романа през цялото време прескача от настоящето в миналото на Вивиан. Този похват, който винаги леко ме е дразнел, тук учудващо за мен беше изключително добре премерен. Финалът също беше чудесен. Затова и не се учудвам, че „Влакът на сираците“ е бестселър, който вече е преведен в над 28 страни. Според мен, книгата ще се хареса предимно на читателките, но я препоръчвам на всеки, който обича добре разказани истории.

Прочетете още и чудесното ревю на Христо Блажев в „Книголандия“, както и това на „Книжен Петър“.