fb
СпециалниЧети повече

Внимание, само за Летящи прасета (пардон, тийнейджъри)!

4 мин.

Виждали ли сте летящо прасе? А четящ тийнейджър? Това е шега, разбира се – много тийнейджъри обичат да четат, но трудно намират връстници, с които да споделят впечатленията си. От три години Клуб „Летящо прасе“ събира млади читатели в непринудена приятелска обстановка. Той възниква през октомври 2015 година като доброволна инициатива на Детско-юношеския отдел на Столична библиотека и писателката Юлия Спиридонова. Юлка споделя.

Четящите тийнейджъри често се чувстват самотни и изолирани. Клубът е място, където те могат не само да разговарят за книги, но и да завързват приятелства.

Срещите се провеждат всеки месец, като седмица предварително се обявяват книгата, темата или писателят, които ще се обсъждат. Членовете на клуба също могат да предложат любим автор или заглавие. Често гостуват писатели, преводачи, издатели.

Някои от участниците в клуба правят първите си стъпки в творческото писане. Те имат възможност да получат подкрепа и професионални съвети. Клубът си има и оригинално лого, създадено специално за целта от младата художничка Виктория Александравичене.

Как се чувстват тийнейджърите в Клуб „Летящо прасе“? Ето какво споделиха трима от най-запалените участници:

Димитър Койчев, 17- годишен

Харесвам абсолютно всичко в клуб „Летящо прасе“! Атмосферата, хората и най-вече, че се обсъждат всякакви теми – от това, че главният герой в книгата се е почесал зад ухото, през сексуалната ориентация на персонажите в „Хари Потър“,  та чак до символиката на прасковата в „Крадецът на праскови“.

Моите най-близки приятели не четат кой знае колко, но след всяка среща в клуба аз им разказвам за книгата, която ми е направила най-голямо впечатление от обсъдените, а те ме слушат с особен интерес. Няколко седмици след това с тях седим на някоя пейка в Борисовата градина и спорим върху книгата и посланието, което тя носи.

Като цяло, преди да открия клуба, не бях по четенето. Отидох само за да се запозная с Юлия Спиридонова (Юлка), чиито книги ме карат да се върна в детството. Още след първата среща, която посетих, бях удивен от начина, по който присъстващите говореха за книгите, наредени на масата, и реших, че щом на тях им харесва толкова много, може и на мен да ми хареса. Така започнах да чета малко повече, а книгите станаха моето скривалище от неособено приятната действителност, в която живеем.

В днешно време много от моите връстници четат само задължителната литература за училище и затова мога да кажа, че чувствам себе си като „летящо прасе“ почти навсякъде, а в клуба… е, там намерих още „летящи прасета“, които приех като мое второ семейство!

Валерия Велчева, 16-годишна

Това, което харесвам в „Летящо прасе“ е, че мога да кажа всичко както за книги, така и за преживявания, и ще бъда изслушана, без никой да ме съди или обвинява. Независимо дали кажа: първите книги на Хари Потър не струват или обожавам „Здрач“ (добре де, това второто няма как да го кажа, без да искам да повърна), знам че даже някой да не е съгласен с мен, ще го обсъдим и най-вероятно ще го обърнем на шега.

Клубът ме научи, че е важно да изразя мнението си и да го защитавам, независимо дали на другите им харесва (или искат), или не, дори когато съм твърде директна в някои отношения… (Искам само да отбележа че Дъмбълдор Е гей и Е смъртта.)

Благодарение на клуба опознах много и интересни книги, там научих за авторка, която в момента е една от най-обичаните ми. Аз самата дадох и предложих за четене не една или две книги, но освен чудесни четива намерих и страхотни приятели.

Зорница Златарова, 16-годишна

Очаквам с нетърпение всяка среща на клуба. Сред съучениците си със сигурност се чувствам като „летящо прасе“, а с приятелите си имам да обсъждам много други неща, които са се случили. В клуба срещнах прекрасни хора, които се превърнаха в мои приятели и с които мога да говоря за всичко, свързано с книгите.

Следващата среща на Клуб „Летящо прасе“ е на 27 октомври, събота, от 12:30 ч. в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, а темата е страшните книги, които сме прочели, или пък… не сме се осмелили да прочетем. Входът е свободен. За повече информация и актуални новини около дейността на клуба харесайте фейсбук страницата.

Снимките в публикацията са от фейсбук страницата на Детско-юношеския отдел на Столична библиотека.