Съвсем наскоро от „Егмонт“ преиздадоха феноменалния роман на Дейвид Левитан „Всеки ден“. Книгата е номинирана за множество отличия и през 2013 г. печели наградата на The New Atlantic Independent Booksellers Association (NAIBA) за тийн заглавие на годината. Бестселърът на New York Times вече е и на големия екран – можете да отидете да гледате филмовата му адаптация в най-близкото кино, а после да се потопите в първоизточника. Само че моят съвет е да започнете от книгата – струва ми се, че екранизацията няма да е сред онези, които се оказват по-добри от първоизточника си.
А. е тийнейджър, разбира се. Само на 16 е, а е преживял хиляди неща и знае за хората много повече от всеки нормален младеж на тази възраст. А. е дух. Нито една сутрин в живота му не се повтаря. Всеки ден се буди в различно тяло. Един ден е момиче, на следващия е момче, но най-важното е, че се смята за човек с душа и чувства като всички останали. Но няма собствено тяло, в което да ги побере. Няма родители, които да го обичат, нито пък лична стая или живот, които да му принадлеждат. Единственото, което знае със сигурност, е, че утре отново ще бъде в нечия чужда кожа, отговаряща на собствената му възраст, и ще е някъде наоколо. Освен ако сам не поиска да отиде далеч.
Когато си само в едно тяло, не можеш да разбереш какъв е животът наистина. Защото си вкопчен в себе си. Но като се променяш всеки ден? Когато всеки ден самоличността ти е различна и животът ти е различен; тогава се докосваш до вселенската истина. Дори в най-дребните подробности. Знаеш ли, че черешите имат различен вкус за всеки човек? Синьото изглежда различно в очите на всеки човек. Разбираш странните начини, по които момчетата показват чувствата си, без да се налага да ги изразяват с думи. Разбрах, че един родител е добър, ако иска да ти чете приказка в края на работния ден. Това е винаги добър знак, защото съм виждал толкова много родители, които не могат да отделят време за четене. Научаваш колко ценен е всеки ден иммено защото е различен. Ако попиташ хората, каква е била разликата между понеделника и вторника тази седмица, повечето ще ти кажат какво са яли за вечеря двата дни. Разликата за тях се свежда до едното ядене. Но не и за мен. Когато виждам света от толкова много различни ъгли, развивам силна чувствителност към параметрите на живота и осъзнавам колко е необятен.
Откакто се е родил, А. е бродник. Граби по ден от живота на други деца на неговата възраст. Няма представа как се е задействал този механизъм, но е свикнал да живее така, както съдбата му е отредила. Старае се да преживява всеки ден, както би го изживял истинският собственик на временното му тяло, за да не му създава големи проблеми. Уважава и цени същността на приемника си, много внимава да не се бърка в отношенията му с хората. Изградил си е и други правила, за да не страда самият той, както когато е бил по-малък и още не е разбирал какво му се случва.
Един ден, докато се намира в тялото на Джъстин, той се запознава с прекрасната му приятелка Рианън. Момичето, което променя целия му живот и пробужда копнежа му да е като останалите, за да може да бъде завинаги до нея.
Естествено, случващото се с А. е невъзможно. Или поне така ми се иска да вярвам, защото звучи ужасно и за него, и за хората, чиито тела го приютяват. Доколкото такива факти не са известни за науката, „Всеки ден“ си остава в границите на фентъзи жанра и въображението на читателите. За мен бе едно много различно преживяване в книжния свят, макар че ми напомни за „Скитница“ от Стефани Майър, където хората се превръщаха в затворници на собственото си тяло.
Съдейки по това, което съм чела досега, наистина е рядкост да попаднеш на толкова красива история. Това е една от онези, изпълнени с мъдрости и хубави цитати книги, които ти се иска да можеш да гравираш в сърцето си, за да се събудиш утре като по-добра версия на самия себе си. Вярвам, че основната идея на Дейвид Левитан е точно тази – да научи читателите си как да бъдат по-добри хора, да ги накара да вземат по-трудното, но единственото правилно решение, когато им се наложи.
Прегледах някои от негативните коментари в Goodreads и смятам, че целта на автора може да бъде изпълнена успешно от всеки, докоснал се до сюжета, стига читателят да не е прекалено критичен и неспособен да приеме факта, че няма да открие отговори за всички породили се питанки. Поне не и в тази книга. Доколкото знам, има продължение, което разказва за живота на А. преди историите му във „Всеки ден“. Може би там се крие ключът към неизвестните, които отказват много от четящите да продължат нататък. Да, романът сигурно не е шедьовърът на шедьоврите, с най-изпипания и безпогрешен сюжет, но е толкова поглъщ и откровен, че поне аз ще го помня много дълго и задължително ще го препоръчвам на приятелите си.
Според мен важното е да вникнете в съдбите на различните хора, от които А. взема тяло назаем. През голяма част от дните си той е гост на деца със сериозни и истински проблеми, които са останали нечути от родителите си и не се вписват в света като цяло. Много от тях не са хетеросексуални. Чрез главния си герой писателят ни помага да мислим за останалите като за човешки същества с душа и съзнание, които са много повече от обвивката, която Господ им е дал. Напомня ни, че красотата е мимолетна, а любовта е висше чувство, което ни кара да надрастваме себе си и да се жертваме за чуждото щастие. Но любовта не трябва да е достатъчна, за да останеш до някого, който не различава присъствието от отсъствието ти. Силно ме докосна и изборът на А. в края на романа. Абсолютно удовлетворена съм от финала, който Левитан е избрал.
„Всеки ден“ е насочена предимно към младите читатели, повечето от които навярно още не са се докосвали до първокласната класическа литература. Ако пък някои от тях вече са го направили, може би трябва да са научили, че нищичко на този свят не е перфектно, но несъвършенството не го лишава от смисъл. И не за всичко има отговор. Е, и на мен ми се иска да имаше малко повече разяснения, но отворените въпроси и финали ни подтикват да търсим истината дълбоко в себе си. А това е прекрасно.
Не пропускайте ревютата на Цвети и Гергана за „Всеки ден“, както и отзивите на Митко за другите романи на Дейвид Левитан – „Уил Грейсън, Уил Грейсън“ и „Здраво прегърни ме“.
Трейлър на едноименния филм можете да гледате тук:
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
