“Уил Грейсън, Уил Грейсън” (изд. “Егмонт България”) е един различен роман на Джон Грийн, написан в съавторство с Дейвид Левитан. Двамата автори вплитат умело различните си стилове на писане, което прави сюжета динамичен и интригуващ. Tук липсват характерните за Грийн тревожност и обреченост и е добавена новата за него тема – за различната сексуалност.
Уил Грейсън и Уил Грейсън са две момчета, които по нищо не си приличат. Освен по очевидното, разбира се – имат еднакви имена.
Уил Грейсън I си има строго определени правила за оцеляване: а) да не ти пука и б) дръж си устата затворена. Той следва безусловно тези два закона и благодарение на тях се е превърнал в човек, който не понася романтиката и драмата и не вижда смисъл да изразява чувствата си, а най-добрият му приятел Тайни го нарича циник.
И като споменах Тайни, трябва да ви каже, че той е супер забавен и шантав, а и изключително лесно влюбчив гей. Но преди всичко Тайни е безкрайно добър човек, който във важни моменти разсъждава зряло и отрезвява приятелите си и себе си.
Уил Грейсън II е много депресирано и гневно момче, което има проблеми със самоопределянето. Той е отвратен от света и от хората, но си има основателна причина. Уил II се е понесъл по течението, а единственият му пристан е едно интернет приятелство.
Когато съдбите на двамата Грейсън се пресичат, сякаш животът иска да им даде урок. Те са застанали на кръстопът и трябва или да рискуват всичко, което им дава сигурност, или да останат да тъпчат на едно място в… нищото.
След като направят своя избор, те никога повече няма да бъдат същите. За добро или за лошо. Двамата се изправят пред предизвикателствата на приятелството, любовта, търсенето. Разбират, че порастването не е лесна работа и че откриването на човека и човешкото трябва да се случва всеки ден.
“Да бъдеш нечий приятел е въпрос на самоопределение – кой си и какъв си ти самият.”
“Болката може да удави всяко “съжалявам”.
“…аз съм граната без предпазител над света, който е жесток. Но всеки път, когато светът ме опровергае, предпазителят полека се затваря.”
“ – За любовта и истината, че са свързани една за друга. Истината прави любовта възможна и обратното, нали?”
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте да прочетете още ревюто на Цвети за „Сняг вали“ и „Множество „Катрини“, на Габи за книгите на Джон Грийн „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„ , „Хартиени градове„, и “ Множество „Катрини“ , на Митко за „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„, „Хартиени градове“ и „Уил Грейсън, Уил Грейсън“, както и на Бела за „Вината в нашите звезди„ и „Хартиени градове“.
