fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Яна Борисова: Притеснявам се от безкритичната маса, която е докарана до умопомрачение от бедност и гледане на телевизия

8 мин.

Имаме удоволствието да ви срещнем с едно от важните имена не само на българската, а и на европейската културна сцена – Яна Борисова. Яна е писател, драматург и сценарист. Най-известните ѝ драматургични текстове са “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно”, ”Хората от Оз” и “За теб”, които се играят вече повече от десет години. Многократен носител на наградите „Икар“ и „Аскеер“, Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата „Златно перо“, наградата „Нова европейска драма“ и др. Номинирана е за редица европейски отличия за драматургия и литература и участва в най-значимите театрални фестивали в Европа. Стилът ѝ на писане се смята за находка в съвременната българска литература заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози. Нейни произведения са и: “Морето след теб”, ”Господин нощ“, “Интервюто”, “Тихи невидими хора“. “За Любовта и всичко останало“, както и поредица сценични произведения за деца.

“Чудна лятна нощ” е първият ѝ роман – партитура за силата на думите, за красотата на музиката и за смисъла и нуждата от изкуство. Една история за емоционалните, но притеснителни хора, които нямат възможността да изразяват чувствата и емоциите си. За тези, които не са шумни, които изпитват смущение и свян и нямат “оръжията“ на всички останали. Книгата е и повод да разговаряме с Яна – за писането, думите и музиката, които я вдъхновяват, и за шума, на чийто фон твори.

Яна, благодаря ви, че се съгласихте да отговорите на въпросите ми! Поводът за интервюто е първият ви роман, при това първа изобщо книга с авторска музика – “Чудна лятна нощ”. Търсихте ли целенасочено книгата да бъде новаторска или идеята дойде спонтанно? Какво стои зад решението текстът да върви ръка за ръка с музиката на Стефан Вълдобрев?
Не знаех, че книгата ми е новаторска, за първи път чувам от вас.  Аз не мисля, че някога писател, сядайки да пише, си е казвал: сега ще създам нещо новаторско. А може би пък някой го прави. Писането трябва да се случва естествено и да е лично търсене, път или необходимост на автора да разкаже нещо, което му се струва интересно и го вълнува. Ако има късмет, успява да събуди интерес и вълнение, което се предава нататък. В случая си мислех, че е важно читателите да могат да чуят музикалната тема, която главният ми герой композира по време на цялата история. Стори ми се чудесна идея, не съм мислила дали е новаторска. И продължавам да смятам, че идеята е чудесна.

Обадих се на Стефан Вълдобрев и му разказах за това. Той прие без да се замисля, защото сме приятели, работим от години заедно и харесваме взаимно работата си. Написа прекрасна музика, която друг великолепен композитор – Милен Кукошаров, оркестрира. И така се получи едно литературно произведение с музика за слушане.

Как препоръчвате да се наслаждават читателите на романа – да си пуснат музиката към него, докато четат? Или едното да предшества другото?
Музикалното произведение се нарича Maximilian, както е и името на главния герой в романа. Заснехме музикален клип, в който музиката е изпълнена от Милен Кукошаров (пиано), заедно с прекрасните музиканти от струнен квартет „Пипков“. Има го в интернет и всеки може да го чуе, когато пожелае като самостоятелно произведение и като част от историята на книгата, докато чете. И това му е най-хубавото.

В анотацията на “Чудна лятна нощ” пише, че книгата е и за “вдъхновението и колко крехко, и чупливо нещо е то, когато наоколо свири едно чуждо радио”. Как се справяте вие с шума около вас, който не подхранва вдъхновението?
Опитвам се да игнорирам всичко, което ме смущава или разстройва. Уча се на това. Не е лесна работа, защото докато пиша, имам нужда от тишина около себе си, а едновременно с това съм част от общество, държава и град, на които принадлежа. Шумът от „чуждо радио“ понякога ме вбесява, понякога ме вдъхновява, а много често ме разсмива. Човек трябва да приеме, че животът е пъстра и непредвидима територия, която не спира да те изненадва в хубавия и в лошия смисъл на думата. И това е положението.

С какво е по-различна драматургията от писането на книги? Чувствате ли се по-комфортно в една от двете роли и защо?
За мен лично няма разлика дали пиша пиеса или роман. Важното е какво аз лично имам да разкажа и дали то е достатъчно интересно. Мисля, че има разлика за публиката на различните литературни произведения. Драматургията е приложна литература. Към нея посягат най-вече професионално заинтересованите от театър хора. Тя се занимава с изказаното и неизказаното, а за останалото имат грижа режисьорите, които представят личната си версия и трактовка на текста пред зрителите. При произведенията за четене, като роман например, огромна роля играе фантазията на читателя, който има прекрасната възможност и право сам да си представя, доизмисля и надгражда това, което чете. За пишещия драматургия или художествена литература мисля, че няма разлика. Той винаги е разказвач.

Последното ви интервю за “Аз чета” е от преди близо 6 години. Тогава на въпрос за своя любима дума сте казала, че последната дума, в която сте открила неосъзната досега дълбочина и споделеност, е  „нежност”. Може ли да се каже, че към днешна дата или поне покрай написването на “Чудна лятна нощ” това е “свян”?
Много харесвам думата „свян“. Тя е различна от „срам“, независимо че понякога в разговорния език се ползва с едно и също значение. „Свян“ е много по-сложно чувство и то е изключително красиво, защото в него има притеснение, вълнение, необходимост и невъзможност едновременно. Харесвам и думата „нежност“. Имам група от любими думи, които за мен са изящни, дълбоки и трудни за обяснение. Такива са: „копнеж“, „предчувствие“, „дихание“, „ смущение“. Има много красиви думи на български език и всички те се занимават с невидимите движения на душата и са свързани с усещания, които не подлежат на контрол. Свързани са с най-фината механика на способността да чувстваш и да се вълнуваш.

Социалната изолация от близо година насам се отрази различно в психологически аспект на хората. Открихте ли нещо ново за себе си в този необичаен период?
Открих, че нещата, без които смятах, че не мога, не са толкова задължителни. От друга страна, тези, които в момента най-много ми липсват, се оказаха онези, за които никога не съм определяла като важни, а че просто ми се полагат. Разбрах, че определенията, които свободно ползвах за живота, като например „добър“, „сложен“, „тежък“, „щастлив“, „скучен“, „интересен“, са били напълно погрешни. Може би най-вече се промениха взаимоотношенията ми с живота, мисля, че станаха доста по-сериозни и смислени.

Има ли тенденция в обществото ни, която ви плаши?
Ако говорим за нашето общество, то е пълно с тенденции, които намирам за силно притеснителни. Някои от тях отдавна не са само тенденции, а са част от народопсихологията, манталитета и състоянието на духа. Притеснявам се от безкритичната маса, която е докарана до умопомрачение от бедност и гледане на телевизия. Но това не са само мои притеснения и проблемът не е само български. Опитвам се да съм част от хората, които активно работят в обратната посока.

Когато чуете думата “красота”, каква е първата асоциация, която правите?
Спектакълът „Лебедово езеро” на Норвежката национална опера и балет, създаден от изключителния хореограф Александър Екман. Това е първото, за което се сещам.

Коя е последната книга, която ви въздейства истински силно? 
В момента чета „Сняг” на Джон Банвил в прекрасния превод на Иглика Василева. Изключително вълнуващо четиво в невероятно добър превод.

Бихте ли написали друг роман, който върви в съчетание с някое изкуство? 
Заедно с издателство „Книгомания“ подготвяме бутиково издание на  „Чудна лятна нощ“, което би трябвало да излезе през април, в което освен текстът и музиката, ще бъдат включени и прелестните илюстрации на Никола Тороманов. Така че още в тази книга изкуствата, които са включени, стават три.

В момента пиша следващия си роман, в който много ми се иска да има и музика, и танци. Надявам се да се получи толкова вълнуващо, колкото на мен ми се струва в момента.

Чуйте музиката на Стефан Вълдобрев към книгата „Чудна лятна нощ“:

Можете да прочетете интервю с Яна Борисова от 2015 година тук. „Чудна лятна нощ“ можете да поръчате от Ozone.bg с отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си.

Снимки в публикацията: Миряна Сливенска

[ + ]