fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

За любовта и други демони

5 мин.
Za lubovta i drugi demoni

Za lubovta i drugi demoniКогато затворих последната страница на „За любовта и други демони“ (изд. „Лъчезар Минчев“), си мислех само: „Боже, колко малко любов има в тази книга!“. Толкова малко любов и толкова много демони.

„Никое лекарство не може да излекува това, което щастието не лекува.“

Къде започва тази история? В църквата, където младият Маркес, вадещ хляба си като журналист, е изпратен да отрази събарянето на гробници и където сред купчини кости от един гроб избликва водопад от коси? Или започва с бясното куче, ухапало Сиерва Мария двеста години по-рано?

Сиерва Мария (обърнете внимание на бележката на преводача Елена Дичева в края на книгата, много информативна е относно значенията на имената на героите, а и лично на мен ми стана ужасно хубаво от присъствието й) е девойка, която никога не е рязала косите си – обет, направен от бавачката й, за да оцелее недоносеното бебе. Родителите й – един безхарактерен маркиз и хитра плебейка – са абсолютно абдикирали от задълженията и правата си на родители. И докато бащата е просто инертен глупак, който се страхува от самия живот, то майката питае дива омраза към момичето.

Ухапването на бясното куче променя живота на Сиерва Мария. Ако не беше то вероятно щяха да я оженят на петнайсет, продавайки я на този, който предложи най-добрата сделка, и според обета, сключен между християнския бог и бавачката, щяха да я изпратят подстригана в леглото на някой непознат.  Страхът от беса, от заразата, връща фокуса на тази пародия на семейство върху детето. Само че вече е много късно – Сиерва Мария не е детето, което тези двама нещастници са създали, тя е момичето, което са изоставили – отгледана от робите, говореща свободно техните езици, срасната с техните вярвания, танци и ритуали, тя е една малка християнска езичница.

Единствена бяла сред черните роби, тя вероятно е толкова самотна, че чак я боли. И тази болка се превръща в бяс, в желание да накаже хората, които са я изоставили и наранили. И поведението й е изтълкувано по най-идотския възможен начин: обсбване от демони. Ако днес отдаваме всеки жест, който не ни хареса на депресията или стреса, то по онова време диагнозата е била демоничното обсебване.

Сиерва Мария е толкова драматична жертва на обстоятелствата, че историята й подхожда повече на гръцка трагедия. Дори в манастира, тя не намира покой – отново е захвърлена и изоставена, отново попада между двама мразещи се „родители“, този път „духовни“, а не биологични. Тлеещата вражда между майката игуменка и епископа, подклажда омразата на първата към повереното й момиче, чиято душа трябва да лекува.

Щастие ли? Да, но и нежност – от това има нужда Сиерва Мария. Вместо това я нападат с молитви и светена вода, наричат я дяволско изчадие и се опитват да я моделират. И съпротивата, която срещат, е дива, ожесточена и дори вулгарна – както може да се съпротивлява само едно момиче на дванадесет години. Сиерва Мария посреща всеки опит да посегнат над личността й с насилие. Предварително осъдена от злите езици, тя им дава това, за което жадуват – разказва за демони с криле на прилепи, които нощем шепнат в сънищата й, обещава съдействие на иначе набожни монахини и сключва сделки от името на същества, които не съществуват дори и в главата й.

Винаги съм вярвал, че Той цени повече любовта, отколкото вярата.

Демон ли е любовта? Според отец Делаура да, при това „най-страшният от всички“. Любов ли е обсебването на един монах на тридесет и шест от дванадесетгодишно момиче? Да, любов е.

В Делаура Сиерва Мария открива това, което никога не е имала – някой, който не просто не забравя, че тя същестува, а изгражда целия си свят около нея. У Сиерва Мария този поет, натикан в расото и скован от канона, открива не просто муза, достойна за обожание, а жена, изтъкана от вяра и поезия. Страстта между двамата е сякаш от друго измерение – те буквално дишат въздуха, излязал от гърдите на другия. Делаура рецитира поезия в килията, в която е затворена любимата му, а тя несъзнателно я превръща в любовно гнездо. И  за малко, съвсем за малко, двамата познават щастието. Но не знаят, че има нещо, което щастието не може да излекува – демоните, които другите хора носят в душите.

Сиерва Мария умира, унищожена от ентусиазма на екзорситите. А и нима може да се живее след такава любов?

P.S. „За любовта и други демони“ е една от най-красивите книги, които съм имала удоволствието да чета. А корицата е толкова адекватна, че ме оставя безмълвна от първия миг, в който я видях.

Прочетете ревю за книгата и в „Книголандия“.

Прочетете още ревютата на другите книги на Габриел Гарсия МаркесЛюбов по време на холера“ от Мила и Вал, „Дванайсет странстващи разказа“ и „Есента на патриарха“ в Аз чета“.

По книгата има създаден и филм от 2009 година, чийто трейлър на испански може да видите по-долу: