„За тиранията“, която чука на вратата и през XXI век

„За тиранията“ влезе в полезрението ми преди месец, когато Publishers Weekly я обявиха за четвърта в списъка с най-продавани заглавия в САЩ за изминалата седмица – с близо 25 хиляди копия. Скромната по обем книга на историка Тимъти Снайдър изпревари с малко „1984“ на Оруел във въпросната класация, която пък е показателна за темите, вълнуващи читателите днес. С радост видях, че издателство „Обсидиан“ са я публикували още през 2017 година в превод на Кольо Коев, и побързах да си я взема. Намирам я за полезно четиво, което не ни дава революционно ново знание, но ни припомня в синтезиран вид много важни истини, които трябва да имаме предвид, особено в предизборно време.

Книгата на Снайдър, професор в Йейлския университет и изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста, излиза месец след встъпването на Доналд Тръмп в длъжността му на президент в началото на 2017 година. Макар в нея да няма преки препратки към Тръмп, е ясно, че поводът за появата ѝ е свързан с политическата обстановка в САЩ по това време. Според статия в The Washington Post вдъхновението за написването ѝ идва след публикация във Facebook профила на Снайдър, която става „вирусна“ (към днешна дата има близо 19 000 споделяния). Тя започва така (цитатът е част и от пролога на книгата):

Ние, американците, не сме по-мъдри от европейците, които са виждали как демокрацията отстъпва пред фашизма, нацизма или комунизма през ХХ век. Нашето предимство е, че можем да се учим от техния опит. Дошло е времето да го направим.

„За тиранията“ е разделена на 20 кратки глави, които служат като наръчник как да разпознаваме и предотвратяваме тираничната форма на управление. Ако сте настроени за по-задълбочен анализ на тираничните режими от миналото, тази книга няма да ви удовлетвори, тъй като тя буквално маркира ключови исторически моменти и ни съветва в съвсем обобщен вид за какво да внимаваме. В началото бях леко разочарована, защото тъкмо когато начева много интересна тема авторът я приключва с няколко изречения и минава на следващата. „За тиранията“ обаче се вписва изключително добре в съвременния начин за обработване на информацията и така предпочитаното от мнозина „бързо знание“. Това не означава, че написаното е повърхностно – просто не е единственото, което е добре да четете по темата. 

Голяма част от цитатите, които си извадих, са като уроци по медийна грамотност. Дори се изкушавам да ги включим в рубриката ни със седмични съвети за медийна грамотност, част от „Проект 48“. Ето един такъв:

Способността ни да разпознаваме фактите ни прави индивиди, а колективното ни доверие в общото знание ни прави общество. Индивидът, който проучва нещата, е същевременно гражданин, който гради. Лидерът, който не харесва изследователите, е потенциален тиранин.

Снайдър се обръща директно към читателя с различни послания и насоки за действие. Възможно е за някои хора те да звучат назидателно, но вярвам, че други ще осъзнаят до каква степен зависи от тях в каква държава живеят. Широко разпространената нагласа, че „от мен нищо не зависи“, тук е разбита на пух и прах. Толерира се критичното мислене, уповаването на науката, внимателната употреба на езика, следене как властимащите го използват и заемането на активна позиция.

[…] подкрепяйте многопартийната система и защитавайте правилата на демократичните избори. Гласувайте на местните и на щатските избори винаги когато можете. Обмислете евентуалното си участие в управлението.

Видимо обезпокоен от реалността, която социалните мрежи са наложили в ежедневието ни – постоянното наблюдение, масовото виртуално общуване за сметка на контакта очи в очи, – Снайдър засяга темата в няколко глави. Въпреки че дава полезни съвети, като например да се срещаме с повече хора на живо, да имаме търпението да чуем мнение, различаващо се от нашето, да общуваме с членовете на общността ни, да подкрепяме повече местни каузи и инициативи, както и професионалните общности, и да четем повече книги, на места препоръките му ми се сториха архаични. 

Ние се нуждаем от хартиени бюлетини, защото те не могат да бъдат манипулирани от дистанция и винаги могат да бъдат преброени наново. 

Да, не можем да отречем рисковете, които технологиите носят със себе си, но смятам за наивно да търсим решения на съвременните проблеми в миналото. Практическите и морални казуси, поставени пред нас от дигиталната революция, изискват нови подходи, които сме способни да изградим с поглед в бъдещето. 

Разбира се, за да сме готови за едно по-светло бъдеще, не бива да пренебрегваме миналото с неговите добри примери, но и с неговите ужасяващи грешки. В епилога към „За тиранията“ Снайдър описва опасностите пред днешната демокрация в лицето на т.нар. политика на неизбежността и политика на вечността. И двете са опасни, защото според едната грешките от миналото са неповторяеми, а според другата на миналото се гледа с наивност и фактите се изкривяват, оставяйки усещане за съвършенство, към което отново трябва да се стремим. 

Смятам, че е добре да имате „За тиранията“ в библиотеката си и в пикови моменти на политическа наглост и прекрачване на граници да сверявате часовника си с книгата. За да предовратите опасността от нова тирания или пък за да се отървете от настоящата такава. За да добиете увереност, че от вас зависи в какъв град/село и държава живеете – че е ваша отговорност и право, което упражнявате в изборния ден, но и не само. Избори за бъдещето си правим всеки ден.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.