fb
Ревюта

„За тиранията“, която чука на вратата и през XXI век

6 мин.

„За тиранията“ влезе в полезрението ми преди месец, когато Publishers Weekly я обявиха за четвърта в списъка с най-продавани заглавия в САЩ за изминалата седмица – с близо 25 хиляди копия. Скромната по обем книга на историка Тимъти Снайдър изпревари с малко „1984“ на Оруел във въпросната класация, която пък е показателна за темите, вълнуващи читателите днес. С радост видях, че издателство „Обсидиан“ са я публикували още през 2017 година в превод на Кольо Коев, и побързах да си я взема. Намирам я за полезно четиво, което не ни дава революционно ново знание, но ни припомня в синтезиран вид много важни истини, които трябва да имаме предвид, особено в предизборно време.

Книгата на Снайдър, професор в Йейлския университет и изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста, излиза месец след встъпването на Доналд Тръмп в длъжността му на президент в началото на 2017 година. Макар в нея да няма преки препратки към Тръмп, е ясно, че поводът за появата ѝ е свързан с политическата обстановка в САЩ по това време. Според статия в The Washington Post вдъхновението за написването ѝ идва след публикация във Facebook профила на Снайдър, която става „вирусна“ (към днешна дата има близо 19 000 споделяния). Тя започва така (цитатът е част и от пролога на книгата):

Ние, американците, не сме по-мъдри от европейците, които са виждали как демокрацията отстъпва пред фашизма, нацизма или комунизма през ХХ век. Нашето предимство е, че можем да се учим от техния опит. Дошло е времето да го направим.

Americans are no wiser than the Europeans who saw democracy yield to fascism, Nazism, or communism. Our one advantage…

Posted by Timothy Snyder on Tuesday, 15 November 2016

„За тиранията“ е разделена на 20 кратки глави, които служат като наръчник как да разпознаваме и предотвратяваме тираничната форма на управление. Ако сте настроени за по-задълбочен анализ на тираничните режими от миналото, тази книга няма да ви удовлетвори, тъй като тя буквално маркира ключови исторически моменти и ни съветва в съвсем обобщен вид за какво да внимаваме. В началото бях леко разочарована, защото тъкмо когато начева много интересна тема авторът я приключва с няколко изречения и минава на следващата. „За тиранията“ обаче се вписва изключително добре в съвременния начин за обработване на информацията и така предпочитаното от мнозина „бързо знание“. Това не означава, че написаното е повърхностно – просто не е единственото, което е добре да четете по темата. 

Голяма част от цитатите, които си извадих, са като уроци по медийна грамотност. Дори се изкушавам да ги включим в рубриката ни със седмични съвети за медийна грамотност, част от „Проект 48“. Ето един такъв:

Тимъти Снайдър
(снимка: timothysnyder.org)

Способността ни да разпознаваме фактите ни прави индивиди, а колективното ни доверие в общото знание ни прави общество. Индивидът, който проучва нещата, е същевременно гражданин, който гради. Лидерът, който не харесва изследователите, е потенциален тиранин.

Снайдър се обръща директно към читателя с различни послания и насоки за действие. Възможно е за някои хора те да звучат назидателно, но вярвам, че други ще осъзнаят до каква степен зависи от тях в каква държава живеят. Широко разпространената нагласа, че „от мен нищо не зависи“, тук е разбита на пух и прах. Толерира се критичното мислене, уповаването на науката, внимателната употреба на езика, следене как властимащите го използват и заемането на активна позиция.

[…] подкрепяйте многопартийната система и защитавайте правилата на демократичните избори. Гласувайте на местните и на щатските избори винаги когато можете. Обмислете евентуалното си участие в управлението.

Видимо обезпокоен от реалността, която социалните мрежи са наложили в ежедневието ни – постоянното наблюдение, масовото виртуално общуване за сметка на контакта очи в очи, – Снайдър засяга темата в няколко глави. Въпреки че дава полезни съвети, като например да се срещаме с повече хора на живо, да имаме търпението да чуем мнение, различаващо се от нашето, да общуваме с членовете на общността ни, да подкрепяме повече местни каузи и инициативи, както и професионалните общности, и да четем повече книги, на места препоръките му ми се сториха архаични. 

Ние се нуждаем от хартиени бюлетини, защото те не могат да бъдат манипулирани от дистанция и винаги могат да бъдат преброени наново. 

Да, не можем да отречем рисковете, които технологиите носят със себе си, но смятам за наивно да търсим решения на съвременните проблеми в миналото. Практическите и морални казуси, поставени пред нас от дигиталната революция, изискват нови подходи, които сме способни да изградим с поглед в бъдещето. 

Разбира се, за да сме готови за едно по-светло бъдеще, не бива да пренебрегваме миналото с неговите добри примери, но и с неговите ужасяващи грешки. В епилога към „За тиранията“ Снайдър описва опасностите пред днешната демокрация в лицето на т.нар. политика на неизбежността и политика на вечността. И двете са опасни, защото според едната грешките от миналото са неповторяеми, а според другата на миналото се гледа с наивност и фактите се изкривяват, оставяйки усещане за съвършенство, към което отново трябва да се стремим. 

Смятам, че е добре да имате „За тиранията“ в библиотеката си и в пикови моменти на политическа наглост и прекрачване на граници да сверявате часовника си с книгата. За да предовратите опасността от нова тирания или пък за да се отървете от настоящата такава. За да добиете увереност, че от вас зависи в какъв град/село и държава живеете – че е ваша отговорност и право, което упражнявате в изборния ден, но и не само. Избори за бъдещето си правим всеки ден.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

[ + ]