Захари Карабашлиев е писател, драматург, сценарист, главен редактор на издателство „Сиела” и вдъхновител на фестивала Варна Лит 2017 – детски и младежки литературни дни в морската столица.
Дебютният му роман „18% сиво” е издаден през 2008 г. Разказите му са събрани в два сборника – „Кратка история на самолета” и „Симетрия”. През 2017 г. се очаква следващият му роман „Свобода”. Тази година започват и снимките на филм по „18% сиво”.
В рамките на Варна Лит 2017 Захари Карабашлиев ще участва в среща-разговор на тема „Писателите като читатели” на 31 май в аулата на Икономическия университет във Варна.
Как се роди идеята за Варна Лит 2017?
От една страна, тази идея е свързана с убеждението ми, че у нас образованието и културата не се разбират много-много. Изглежда, че имат различни приоритети, различен поглед към реалността, намират се в две различни министерства… А истината е, че те са двете лица на една и съща монета. Образованието и културата на един народ трябва да бъдат приоритет на всяка една власт по всяко едно време.
Най-напред обаче идва образованието, защото само едно общество от образовани индивиди може да има нужда от култура. Без образовани хора, култура няма. Варна Лит 2017 има амбицията да въвлече хората на културата, в частност литературата, в системата на образованието и едновременно с това да „изведе” образованието от класната стая и да го срещне с литературата.
Защо точно във Варна?
Ами, всичко е лично. Всички ние се формираме като личности благодарение на, но и въпреки средата, в която израстваме. Обичам този град, в който съм роден, но който съм напуснал през 1997 г., за да търся по-добър живот другаде. Затова сега искам децата на Варна да имат изборите, които аз не съм имал. Да имат алтернатива.
Варна е град с огромен потенциал, град с възможности, с отлични основни и средни училища, с много добри висши учебни заведения, но нито едно от тях не е с хуманитарен профил. Варна не е известна с хуманитарни катедри. Иначе стои добре на културната карта на България – има театрален фестивал, кино фестивал, джаз фестивал, балетен фестивал… Но Варна има нужда от форум, насочен към деца и тийнеджъри, които да бъдат привличани към каузата на четенето, да бъдат изкушавани от книгите.
Чудесно е, че Общината и самият кмет прегърнаха идеята Варна Лит 2017 като своя и създадоха условията тя да се осъществи. Защото идеи в главите на всеки от нас има колкото искаш, но светът на идеите е различен от този, в който живеем. За да се осъществят те, трябват действия. Някой трябва да свърши работа.
Варна ще бъде градът на детското четене тази година. И литературен пристан на България.
Как ще продължи да се развива идеята, когато Варна не е европейска младежка столица?
Варна може да бъде не само европейска, но и световна младежка столица, без значение дали е официално посочена от дадена институция, или не. Четенето няма да спре в края на тази календарна година. „Варна Лит“ обаче ще продължи само ако градът има волята да продължи. Това трябва да е естествен процес, не нещо, натрапено отвън или отгоре.
Ще има ли подобни събития и в други градове?
Идеята вече се развива. Има градове, които заявиха интерес към нещо подобно.
Защо е важно такива събития да се случват извън София?
Аз вярвам в децентрализацията както в политически аспект, така и в културен, духовен, образователен, всякакъв… Един народ не може да съществува устойчиво, ако е ориентиран единствено около своя център. В обиколките си из български училища в страната виждам, че ако директорите са си на мястото, училищата в малки населени места са на същото ниво, а в някои случаи драстично по-добре, от училищата в центъра на София. Бил съм в училища в малки градове в страната, които не отстъпват на частни учебни заведения нито по материална база, нито по резултати.
Мисля, че в образованието децентрализацията работи добре. В културата обаче е по-различно. В един малък град рядко се случват културни събития, докато в София всяка вечер се чудиш къде по-напред да отидеш – на театър ли, на четене, на концерт, изложба… Обществото ни е гладно за културни прояви вън от София. Фейсбук не може да замести живия допир до изкуство.
Как може културата да влезе в образованието и образованието в културата? От кого зависи това?
Зависи от добрата воля на всички. От учители, директори и дирекциите по образование по места, от една страна, и хората, които правят култура — писатели, художници, музиканти, режисьори, актьори, от друга.
Творците трябва да осъзнаят, че ако не отидат при децата навреме, после става късно. Учителите по български език и литература също трябва да видят, че задължителната учебна програма не е достатъчна, за да бъдат увлечени учениците днес. Най-будните учители отдавна го правят и виждат колко положително може да бъде това за учебния процес.
Варна Лит 2017 е добър пример как това може да се случи. В рамките на няколко дни писатели и читатели ще бъдат заедно — както в училищата, така и на външни събития на различни места в града. Форматът беше приет от Дирекция „Образование”, от Дирекция „Култура”, от кмета на града – и всички помагат това да се случи. Над 30 училища участват.
Какво носят срещите с поети и писатели на младите читатели и как се отразяват такива срещи на поетите и писателите?
Всеки знае, че една среща може да ти даде криле, може да те остави безразличен, а може и да те разочарова. Аз вярвам, че срещите в рамките на Варна Лит 2017 ще са от първия вид. Самият аз не съм имал никога щастието да видя жив писател, докато бях ученик и гимназист, затова и си мислех, че всички писатели са отдавна умрели хора, или пък живеят в далечни земи и не се срещат с хора. Моята първа среща с писател беше, когато станах студент – беше с Виктор Пасков и остави завинаги следа в живота ми.
Години по-късно, когато аз самия започнах да посещавам училища, вече като автор, аз опитвам да вдъхвам вяра на децата. Те трябва да са сигурни, че пред тях няма никакви външни пречки, за да постигнат и най-смелите си мечти. За мен тези срещи са повече от естествени – аз разговарям с учениците като с равни, защото те са, споделям своя опит и научавам за техния. Обогатяващи са и за двете страни. Те са уроци по човечност.
Важно ли е какво четат децата и тийнейджърите, или е важно просто да четат?
Важно е да четат това, което им доставя удоволствие. В началото на четенето трябва да бъде радостта. Когато детето вече е спечелено, четенето ще се превърне от труд в забавление, а после от забавление в необходимост, след това в начин да натрупаш знание, да се развиеш, да научиш, да постигнеш повече, да се реализираш по-добре. Всичко обаче започва от удоволствието. Сещам се какво великият Борхес съветва своите студенти:
Ако една книга те отегчава, остави я. Не я чети. Не я чети, защото е известна, не я чети, защото е модерна, или само защото е стара. Ако те отегчава, не я чети… Тя не е написана за теб.
Коя е детската книга, която най-често препоръчвате на млади читатели или родители?
За най-малките напоследък препоръчвам „Грузулак” на Джулия Доналдсън, чудесно преведена от Манол Пейков, а за злоядите деца – „Зелени яйца и колбас” на Доктор Сюс, в превод на Хари Аничкин.
Кои автори и книги бихте препоръчали на един 16-годишен читател?
Всяка препоръка трябва да е съобразена с читателското ниво и чувствителност, така че е нужно да познаваш този, на когото препоръчваш. На някого бих препоръчал „Тримата мускетари”, на друг „Престъпление и наказание”, на трети „Хари Потър” или „Нощем с белите коне”. Също „Гордост и предразсъдъци”, „Балада за Георг Хених”, „Алексис Зорбас”, Йордан Йовков, „Алена кралица”, „Игра на тронове”, Братя Стругацки или книгите на Джон Грийн. Бих препоръчал Ерих Мария Ремарк, Ъруин Шоу, Стайнбек, Уилям Уортън… Но и много българска поезия – Вапцаров, Ботев, Далчев, Яворов, както и съвременните ни поети.
Всяка една книга, всеки един автор могат и трябва да възбуждат разговор, дискусия, дебат. Това, според мен, е смисълът на литературата — освен всичко друго, тя е и разговор по пътя – по пътя към вътрешното ни израстване.
Варна Лит 2017 се провежда с партньорството на „Аз чета“. Вижте още от важните автори, които ще бъдат няколко дни в морската столица специално за фестивала.
