Автор: Даниел Пенев
Авторът на публикацията в новата градска библиотека в Щутгарт
Преди около година и четири месеца всички ние с облекчение разбрахме, че предсказанието на маите е било погрешно. 21.12.2012 дойде и си замина, така, както идва и си отива всяка година, и ние, бедните и угнетени човешки създания, продължихме живота си постарому. Радвайки се, че предсказанието се оказа лъжа, повечето от нас с лекота простихме на една солидна група „анализатори”, „писатели”, „продуценти” и „режисьори”, натрупали солидни богатства на гърба на милиарди хора, склонни да вярвят във всякакви мистерии и конспирации.
От няколко години насам ставаме свидетели на една друга истерия, коренно различна по съдържание, но подобна по мащаб, която продължава да буни духовете в бизнеса с книги. Веднага след като киндълът на Amazon, таблетите и смартфоните се появиха на пазара, знайни и незнайни „експерти” по целия свят се втурнаха в луда надпревара, която цели да ни внуши, че на книгата на хартиен носител, такава, каквато хората я познават от векове, дните и са преброени.
Различни проучвания в САЩ засега опровергават този апокалиптичен „край на хартиените книги” сценарий. Според проучването на Pew Research Center от 2012 година, целящо да открои основните тенденции по отношение на четенето, цели 88% от хората, които са прочели поне една електронна книга през изминалата година, също са прочели поне една и в хартиен формат. От своя страна, Асоциацията на американските издатели докладва, че хартиените книги остават изключително популярни и обичани в САЩ дори когато електронните книги в страната вече съставляват около 20% от целия пазар.
Защо прогнозите за края на хартиените книги се оказват подвеждащи? Кои черти на „истинската”, традиционната, хартиената книга, било то с меки или твърди корици, й помагат да не се предава пред електронния си еквивалент, който инак прави четенето по-евтино, по-удобно и по-гъвкаво? Струва ми се, че с наближаването на Световния ден на книгата, 23 април, едно кратко и бързо описание на само няколко от уникалните особености на книгата на хартиен носител ще ни помогнат да разберем една част от отговора на тези два въпроса.
В началото на двадесет и първи век постоянно слушаме, че живеем в епохата на интернет – т.е., във време, когато много дейности вече могат да бъдат извършвани както в реалния свят, така и по електронен път. Толкова много сме свикнали да боравим ежедневно с всякакви джаджи, толкова много те са навлезли в повече и по-малко интимни кътчета от нашия живот, че понякога дори забравяме, че все пак сме хора, а не машини. Имайки предвид, че хартиената книга, най-добрият приятел на милиони хора по цялото земно кълбо, ни предоставя безопасно убежище от все по-
технологичната и механизирана околно среда, защо трябва да позволяваме този дар да ни се изплъзне от ръцете просто ей така? Има ли логика да унищожаваме един уникален културен инструмент, който векове наред е спомагал за колективния ни напредък като общество и който днес има силата да ни помогне да съхраним човешката си природа?
Някои веднага ще скочат и ще кажат, че развитието на технологиите е необратим процес и че всичко електроно изначално е по-добро, просто защото е по-модерно или по-ефективно. Електронното пазаруване става все по-популярно и вече се превърна в един от най-ярките символи на процесът на глобализация и отваряне на държавните граници с цел по-динамична търговия. По подобен начин онлайн банкирането ни дава възможност да спестим доста време като извършваме финансови преводи от вкъщи, а времето в този забързан свят е може би един от трите най-ценни ресурси заедно със здравето и парите.
В ярък контраст с електронното пазаруване, електронното банкиране и много други е-дейности, за които ефективността е най-важна, четенето не се поддава лесно на дигитализация заради неповторимата си природа. Когато четем книга, ние обичайно очакваме да разширим познанията си в дадена област от живота. Четенето обаче е дейност, която не се ограничава единствено и само до трупане на нови знания. Преди всичко, четенето е дълбоко емоционално преживяване. Поради простата причина, че технологиите изначално не могат да предават емоция, таблети и други подобни отнемат значителна част от обаянието на една книга. Докато Kindle и таблетите ни позволяват да носим стотици книги със себе си, където и да пътуваме, те унищожават неповторимостта на всяка една отделна книга. Когато държа хартиеното копие в ръцете си, аз мога много по-ефективно да се потопя както в сюжета на книгата, така и в историята на нейното създаване, мога да я усещам с ръцете си, мога истински да се зарадвам на оформлението и на корицата; с други думи, мога да усетя магията на всяка книга поотделно.
Освен като източник на информация и удоволствие, книгата играе значима роля в социалното ни съществуване. В хартиен или електронен вариант, книгата понякога води до десетки неочаквани запознанства, а нерядко и до истински приятелства между хора с идентични възгледи и интереси. Има обаче една съществена разлика между хартиените и електронните книги в това отношение: за да получим една хартиена книга, можем или да отидем до 
библиотеката, или до книжарницата, докато електронни книги си купуваме единствено и само по електронен път. Иначе казано, хартиената книга, наред с всички библиотеки, читалища и книжарници, които я поддържат жива, създават значително повече и по-благоприятни условия да срещнем млади и стари книжни приятели.
Като млад и ненаситен читател, аз мога да прекарвам часове между прилежно подредените лавици в библиотеката на Американски университет в България, където следвам вече втора година. Рядко ходя до библиотеката, за да намеря точно определена книга. Вместо това, аз просто обожавам да бъда заобиколен от книги и постоянно да обогатявам списъка си с набелязани книги, които възнамерявам да прочета в по-свободните си дни. Пренасяйки се от фикция към научна литература, от една област на познанието към друга, аз успявам да презаредя батериите по средата на натоварения делник в униреситета. В свят, доминиран от електронни книги, аз, както и милиони други читатели, ще трябва да се лиша от едно от най-любимите си занимания – посещението на библиотека. Силно се съмнявам, че има човек на този свят, който може да си представи, дори за миг, че може да има реномиран университет без богата и добре обгрижвана библиотека – и без приятелски настроени библиотекари книгомани!
Електронните книги не могат напълно да заместят хартиените си събратя и поради една друга причина. Силата на литературата да обединява хора с различни културни, социални, политически и религиозни възгледи е най-очевидна по време на панаири на книгата и публични четения. Мащабни събития с международен характер като Франкфуртския или Лондонския панаир на книгата позволяват на писатели, редактори, издатели и читатели празнично да отбележат силата на писменото слово и магията на четенето. Именно по време на такива книжни събития най-върлите читатели могат да се докоснат до любимите си рицари на перото, да обменят мисли с тях и да се сдобият с копие на любимо четиво, лично подписано от автора. Повече от очевидно е, че без книги на хартиен носител, панаири на книгата и публични четения няма как да бъдат същите празници, каквито са днес.
Изхождайки от личната си позиция, аз съм убеден, че има още един аспект, в който хартиената книга несъмнено превъзхожда електронната – първата може да бъде изключително стойностен подарък за близък човек с неповторима 
сантиментална стойност; електронната книга не може да пренесе дори и малка част от тази емоция. Независимо дали искаме да изненадаме роднина, приятел или просто познат, независимо дали поводът е рожден ден, имен ден, Коледа, Великден и прочие, една красиво опакована и надписана книга, специално подбрана според вкуса на получателя, е не просто подарък, а жест на внимание и любов към наш близък. Такъв подарък остава спомен за цял живот. Напротив, електронната книга никога не може да има същата стойност в дългосрочен план. Двадесет и трети април, световен ден на книгата, вече чука на вратата, което ще рече, че е крайно време да подберем правилната книга за правилния човек и да доставим безкрайна радост на онези, които обичаме или уважаваме.
Струва ми се, че Умберто Еко е успял най-добре да опише уникалността на книжното тяло със следните думи: „Книгата е като лъжицата, ножицата, чука, колелото. Веднъж изобретена, няма как да бъде подобрена.”
Даниел Пенев е на 20 години от гр. Кюстендил и е студент втора година в Американски университет в България, където изучава специалностите „Журналистика и масова комуникация“ и „Политология и международни отношения“. Определя четенето като едно от любимите си занимания.
