Въпреки че „Уил Грейсън, Уил Грейсън“ не ме накара да подскачам възбуден от емоции, помня, че оцених книгата като нелош експеримент. Освен това най-накрая внесе нови нюанси в творчеството на Джон Грийн, което беше добра новина. Основна заслуга за това имаше появата на съавтор – Дейвид Левитан. Двамата бяха хванали по един от главните герои и бяха развили неговата история до момента, в който съименниците се срещат. Беше любопитно да проследя как двама различни по стилове писатели ще успеят да се сработят (съавторството е процес, в който упорито не искам да повярвам) и да създадат една приятна тийнейджърска история.
Историята изглеждаше напълно завършена, затова появата на „Здраво прегърни ме“ (изд. „Егмонт България“) ме хвана неподготвен. От тази изненада се родиха и следните детайли, които ме накараха да се запитам: „Как и защо тази книга се озова в ръцете ми?„:
1. Това е хем продължение, хем дообяснение на „Уил Грейсън, Уил Грейсън„.
2. Джон Грийн липсва – автор е единствено Дейвид Левитан (вече не съм сигурен това дали към добрите, или лоши новини да отнеса).
3. Книгата е под формата на сценарий за гей мюзикъл (!) – да, същия спектакъл, с който завърши предишната книга, само че представен в цялостната му завършеност.
4. Корицата е потресаващо лилава с някакво странно пеещо анимирано човече на нея.
5. Видимата аудитория, към която е насочена „Здраво прегърни ме“, изглежда да е 16-, но всъщност с изненада установих, че е отбелязана като 16+.
Не знам как, но успях да преодолея тези предразсъдъци и зачетох. Отне ми 2-3 спокойни часа и съм на мнение, че това все пак е една добре написана тийн история. Да, мисля, че трудно би се преглътнала от читатели, навършили пълнолетие, но за младежите, за които този процес тепърва предстои, „Здраво прегърни ме“ е от ранга на хитове като „High School Musical“ и подозирам, че ще им хареса.
Чудесна илюстрация на убежденията на всеки почитател на мюзикъла – че точната песен в точния момент може да спре всички часовници, да заличи всички грижи и нежно да те накара да погледнеш на света с други очи.
Най-силно се впечатлих от детайлността, с която е написан сценарият – с множество авторски ремарки, забележки за декори, костюми, осветление, звук и т.н. Не ми беше трудно да си представя как ще изглежда този спектакъл на сцена. Ще бъде достоверен, на моменти прекалено пъстър, с прекалено често изтъкване на гей интересите на героите, но много весело и музикално шоу.
Автор на мюзикъла (и същевременно главен герой) е познатият ни от „Уил Грейсън, Уил Грейсън“ грамаден добряк Тайни Купър, който мечтае да се чувства комфортно в новопризнатата си хомосексуалност. Редом с това е обсебен от идеята да открие любовта в себе си и себе си в любовните отношения. Книгата е написана хумористично, а задължително трябва да отбележа, че преводачът Александър Маринов се е справил прекрасно. Римите и шегите във всички песни са запазени, което подозирам, че е отнело много време и въображение. Резултатът обаче е добър. Друг плюс са препратките към над 40 световноизвестни мюзикъли, което пък показва вниманието и детайлността, с която Дейвид Левитан е работил.
„Здраво прегърни ме“ е книга, на която бих се изкефил много повече преди 15-20 години, но дори сега мога да я определя като интересна и нетипична тийн творба. Много ми се ще точно младите читатели да я прочетат и да споделят дали за тях книгата е написана на език, който те разбират.
Не пропускайте да прочетете още ревюто на Цвети за „Сняг вали“ , „Множество „Катрини“ и „Уил Грейсън, Уил Грейсън„, на Габи за книгите на Джон Грийн „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„ , „Хартиени градове„, и “ Множество „Катрини“ , на Митко за „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„, „Хартиени градове“ и „Уил Грейсън, Уил Грейсън“, както и на Бела за „Вината в нашите звезди„ и „Хартиени градове“.
