fb
Ревюта

„Жената на поета“ – за любовта, която белязва живота и смъртта

4 мин.

Първото попълнение за 2018 г. в каталога на издателство „Софтпрес“ е книга за великата любов между руския поет, писател, драматург и историк Александър Пушкин и неговата съпруга. „Жената на поета“ от Дженифър Лам е представена като разказ от първо лице. Авторката говори от името на Наталия Гончарова Пушкина, пресъздавайки нейния живот, и се вживява в женските й чувства и поглед над нещата, останали пренебрегнати в историческото минало.

Чак сега, близо двеста години след развитието на събитията, описани в тази книга, имаме не само възможността, но и желанието да съпреживеем съдбата на самата Наталия. В наши дни, когато обществото ни се разграничава значително от строгия консерватизъм на имперска Русия, с интерес хвърляме поглед назад към миналото, за да открием и усетим разликите между нашия живот и този на предшествениците ни. Наравно с това няма как да не осъзнаем, че колкото и да са различни нещата на прима виста, прилики все още има. И няма как да е иначе, защото този начин на мислене е пуснал своя ужасно дълбок корен. Особено по нашите географски ширини, където много семейства все още живеят с по-малка или по-голяма доза от закостенелите разбирания на по-миналия век.

Имахме всичко, което човек би могъл да желае: любовно гнездо само за нас двамата и възвишена цел в света. Иска ми се да бях имала и мъдростта да се наслаждавам на всеки момент.

„Жената на поета“ започва от финала. Нищо чудно, смъртта на Александър Пушкин не е тайна за никого. Няма да тръпнете в очакване, за да разберете как и защо любовта, белязала завинаги живота на Наталия, е посрещнала края си. Авторката е заложила всичко на дълбочината на образа и изживяванията на своята героиня, която не е светица, но е обичала съпруга си повече от всичко. Именно с този си подход Дженифър Лам спечели поне искреното ми обожание.

Може би тук е моментът да вмъкна, че това е художествена творба, която обаче е базирана на множество изследвания и проучвания, а сюжетът й се води по пътя на реалните исторически факти. Авторката разчита на безспорния си талант и елегантния си изказ, като си позволява да направи нещо различно от другите, писали за Пушкин. Поставила се е на мястото на красивата му съпруга и е представила образа му, който също е далеч от идеала, през нейните очи.

Не възнамерявам да бъда поредната, която ще ви разкаже късче от книгата. Удоволствието да я откриете сами наистина е незаменимо, затова ви насърчавам да го направите, когато ви се дочете нещо, свързано с Русия или с истинска, но и трагична любов.

Портрет на А. С. Пушкин от А. Л. Верейнов

Повече ми се иска да ви накарам да се запитате дали някога сте чели нещо от самия Александър Пушкин. Признавам си, досега не съм си и помисляла да го сторя. Но след като бях тотално разтърсена от разказа за общата му съдба с Гончарова и оплаках смъртта му над страниците на „Жената на поета“, реших да се запозная поне с част от неговото творчество. Затова вместо с цитат от книгата ще завърша този текст с едно от най-известните му стихотворения, което, според мен, е просто прекрасно.

Обичах Ви. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим…

Превод: Красимир Тенев

Не пропускайте ревюто на Вероника за романа тук. Още мнения ще намерите при Хриси в „Hrisilandia“ и при Калина в „Ladybug’s Page“.

[ + ]