Рубриката ни „Жените в българската литература“, която провеждаме съвместно с деветокласничките и запалени читателки от ЕГ „Пловдив“, цели да разшири погледа ни към литературата. Зад него стоят не само портрети от стените на кабинетите, но и често пренебрегваните усилия на реални хора, с които имаме шанса да споделяме едно и също време.
Вече ви запознахме със Здравка Евтимова, Теодора Димова, Петя Кокудева и Божана Апостолова. Днес продължаваме с младата авторка и илюстраторка Катина Недева, чиято дебютна книга „Птиче село“ (изд. „Жанет 45“) беше включена в престижния каталог White Ravens 2018 на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен и номинирана за награда „Бисерче вълшебно“ 2018.
Как предпочитате да Ви наричат – писател или писателка?
Аз съм човек на изкуството – може би предпочитам това.
Защо според Вас в учебните програми и в кабинетите по литература в училище има имена и портрети на мъже, но не и на жени?
През изминалите години като творци може би се утвърждавали най-вече мъжете, защото ролята на жената е била на „домакинята“, но смятам, че в съвременния свят тези неща вече стоят по различен начин. Жената все повече се утвърждава и в бизнеса, и в творчеството, и все повече цари равенството между половете.
Според Вас вярно ли е твърдението, че произведенията, написани от жени, са наситени с много повече чувство, отколкото тези, които са плод на мъжките творчески идеи? Има ли специфични „женски“ теми в литературата?
Според мен има женски теми, но относно това колко чувство е вложено в творбите, тук не мога да се съглася, тъй като още сега в главата ми изплуват както женски, така и мъжки имена в литературата, които пишат със страшно много чувство. Мисля, че е въпрос на това какъв тип човек си, а не само дали си мъж или жена.
По-трудно ли е за жените да „пробият“ в литературата? Намирате ли, че отношението към тях е различно от това към мъжете?
Според мен в днешно време не е по-трудно жена да пробие в литературата и отношението не е по-различно. Има много жени, които са изградили имена в литературата.
Важна ли е подкрепата на семейството за успеха на една жена в литературата? Имало ли е моменти, когато сте си казвали: „Аз съм жена и едва ли ще успея“? Често ли Ви се налага да избирате между семейството и работата си?
Да, подкрепата в семейството е много важна. Важно е човекът до мен да е със съвременен начин на мислене и да ме приема като равна, а не да се поставят ограничаващи етикети, като например „жената е домакиня“. Жената е човек, който има мисия на този свят, и тя е да бъде щастлива и удовлетворена от себе си в сферата, в която се чувства пълноценно, също както и мъжът. Лично аз не се съмнявам в успеха си по този начин („Аз съм жена и едва ли ще успея“), даже напротив – точно защото съм жена, ще успея!
Старая се да балансирам между работа и семейство или работата ми да е толкова интересна, че и семейството ми да иска да е част от нея :)
-
Катина Недева (снимка: E-svilengrad.com)
Как си представяте идеалния си читател? Мъж или жена е той според Вас?
Представям си жена, с чаша кафе на мек фотьойл, навън вали, тя е завита с одеяло и си чете. Хората, които четат, са хора с душа – наричам ги „уютни хора“.
Коя е Вашата любима писателка? Коя книга, написана от жена, според Вас непременно трябва да прочетем?
Имам много любими, в момента се сещам за Елиф Шафак – „Любов“.
Как би изглеждала литературата без жени в нея?
Малко по-малко цветна.
Всички очакват от жените да са мили, нежни и сдържани. Трудно ли е било за Вас в определени ситуации да останете дама и да не разбиете носа на някой нахалник?
Имало е такива моменти, но рядко. Аз съм спокоен човек, трудно може някой да ме ядоса истински.
Какво бихте посъветвали момичетата, изкушени от писането?
Да следват този импулс и да го превърнат в професия. Да вярват в себе си и да пазят всяка една своя творба.
Катина Недева е родена на 28 септември 1993 г. в София, но живее в Свиленград. Основното си образование получава в IOУ „Иван Вазов“ в град Свиленград през 2007 г. От 2008 г. до 2012 г. учи в Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив, специалност „Графика“. През 2016 г. завършва бакалавър в Национална художествена академия в София в специалност „Книга и печатна графика“ в класа на професор Виктор Паунов. Занимава се с графичен дизайн и илюстрация, фотография и комикси, освен това рисува портрети и пейзажи. От септември 2016 г. следва магистърска програма „Фотография“ в НХА и работи като графичен дизайнер в социална агенция „Lemur“.
Снимка на публикацията: „Варна Лит“
