fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Жените в българската литератураСпециални

Жените в българската литература: Божана Апостолова

5 Mins read

Рубриката ни „Жените в българската литература“, която провеждаме съвместно с деветокласничките и запалени читателки от ЕГ „Пловдив“, цели да разшири погледа ни към литературата. Зад него стоят не само портрети от стените на кабинетите, но и често пренебрегваните усилия на реални хора, с които имаме шанса да споделяме едно и също време.

Вече ви запознахме със Здравка ЕвтимоваТеодора Димова и Петя Кокудева, а днес ви представяме грандамата на българското книгоиздаване и забележителна авторка, която е невъзможно да пропуснем – Божана Апостолова.

Как предпочитате да Ви наричат – писател или писателка?
Подвеждащ въпрос, по който още се спори. Лично аз предпочитам писател. Което олекотява отношението към писателя.

Защо според Вас в учебните програми и в кабинетите по литература в училище има имена и портрети на мъже, но не и на жени?
Не знаех, че това е така, но е лесно обяснимо. Когато са се утвърждавали класиците, литературата е била доминирана от мъже. Но това вече не е така.

Според Вас вярно ли е твърдението, че произведенията, написани от жени, са наситени с много повече чувство, отколкото тези, които са плод на мъжките творчески идеи? Има ли специфични „женски“ теми в литературата?
Струва ми се, че чувството и виталността са характерни за жените, затова при тях има повече внимание към детайла и кокетство с орнамента.

По-трудно ли е за жените да „пробият“ в литературата? Намирате ли, че отношението към тях е различно от това към мъжете?
Не бих казала. Добрият ръкопис, без значение на мъж или жена, сам пробива. Може да е от третия път, като при Джоан Роулинг.

Важна ли е подкрепата на семейството за успеха на една жена в литературата? Имало ли е моменти, когато сте си казвали: „Аз съм жена и едва ли ще успея“? Често ли Ви се налага да избирате между семейството и работата си?
Важна е, но не е задължителна. Ето при мен например – майка ми с четвърто отделение каква подкрепа може да ми е била, а баща ми вече беше починал. Важно е да си вярваш и да вървиш напред.

Как си представяте идеалния си читател? Мъж или жена е той според Вас?
Еднакво облъчени от литературата са и мъжете, и жените. Но ми се струва, че често мъжете са по-задълбочени, а жените – по-емоционални, затова предпочитам мъжете. Представям си моя идеален читател с образа на Красимир Лозанов – най-четящия човек, когото познавам.

Коя е Вашата любима писателка? Коя книга, написана от жена, според Вас непременно трябва да прочетем?
Без да се замисля – Вера Мутафчиева. Всички нейни книги трябва да бъдат прочетени. До нея веднага слагам Блага Димитрова, Станка Пенчева…

Как би изглеждала литературата без жени в нея?
Скучна. Особено без жените в поезията – без Багряна, без Дора Габе, без Габриела Мистрал, без Весна Парун, от по-младите Надежда Радулова… Имаме и възхитителни писателки – от съвременните Здравка Евтимова, Йорданка Белева, Яна Букова, Любов Кронева…

Всички очакват от жените да са мили, нежни и сдържани. Трудно ли е било за Вас в определени ситуации да останете дама и да не разбиете носа на някой нахалник?
Да си дама – това е начин на живот. Моят живот ме е лишил от тази обреченост. Предпочитам да разбия носа на нахалника – може и с думи.

Какво бихте посъветвали момичетата, изкушени от писането?
Да не се вземат насериозно. Да четат много художествена литература, за да се запознаят с различни стилове и хватки при психологическото изграждане на героите, както и умело да внушават посланията, изведени посредством идеята, вложена в ръкописа. Да редактират написаното до постигане на най-доброто.

Божана Апостолова е родена на 9 май 1945 г. в село Цар Асен, Пазарджишко, но от няколкогодишна до днес живее и работи в Пловдив. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Два месеца преди 10 ноември 1989 г. напуска тогавашната си месторабота като директорка на Дома за култура към тогавашната Дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията – събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив. Основава издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. и Книжната борса „Жанет 2001“. Авторка е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици. Създателка е на Литературния фест „Пловдив чете“ и перманентната културна инициатива „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. учредява най-престижната годишна Национална награда за поезия „Иван Николов“.