Индия е огромна страна с хилядолетна история, населявана е от стотици нации, народности и племенни групи с различни езици, култури и религии. Америка също е един огромен свят с разнообразие откъм националност, религия и език. Още от „Изгубената дъщеря“ съм изключително впечатлена как Шилпи Сомая Гоуда разкрива колорита на Изтока и Запада, където различията могат да сближават хората, да ги обогатяват и да ги променят към по-добро.
В „Златният син“ на лице отново са сложността и красотата на индийската култура, както и част от плюсовете и минусите на страната на неограничените възможности. Романът следва две линии – живота на Анил и този на Лийна. Те са приятели още от деца, но съдбата ги разделя и събира безброй пъти.
Анил е млад човек, който живее несигурно между два свята: малкия провинциален град Гуджарат – домът, познатото, и Тексас – новото, различното, неизвестното.
Живееше в две страни, но не се чувстваше на мястото си нито в едната, нито в другата.
Той е Златният син. Обременен както от очакванията на семейството си относно задълженията му като първороден наследник, така и от трудностите, които среща по време на специализацията си по медицина на място, където при всяко обръщане му се припомня откъде идва и колко по-назад е от всички останали. В тази ситуация той не спира да търси себе си, да се бори със себе си и за себе си.
Съдбата на Лийна й предопределя да остане в Индия, да се омъжи и да попадне не в ново семейство, а в нещо по-ужасно и от затвор. Разбира се, бракът й е договорен. Нито тя, нито родителите й предполагат на какво мъчение ще бъде подложена единствената им дъщеря – да слугува и гладува, да бъде унижавана и физически насилвана не само от т.нар. си съпруг, но и от цялото семейство. Намира сили да избяга, да се върне при майка си и баща си, което се оказва равносилно на това да бъде зачеркната от обществото.
Техните срещи и раздели, които се броят на пръсти за периода, проследен в романа, са като спасителен пояс и за двамата. Никога няма да бъдат заедно и може би това е ключовото в техните отношения – успяват да си бъдат опора, да си вдъхват смелост, когато е нужна на единия или на другия. А най-интересното е, че дори не осъзнават, че го правят.
Както първият роман на авторката („Изгубената дъщеря“), така и „Златният син“ е история за съзряването, която показва не само сложността, но и силата на бойната единица, наречена семейство. Това е книга за шансове, които животът ти предоставя, за личностния избор, за приятелството и за любовта като трамплин към прескачането на всякакви препятствия… Ще намерите не само любовна история, но и разказ за връзката между братя, между брат и сестра, между приятели, между баща и син, между майка и син. Има я и несподелената, нараняваща, жестока страна на любовта, но и чаканата, желаната, спасителната любов.
„Златният син“ започва така:
Когато съветвате някого, трябва да се опитате да му напомните за нещо, което е забравил, а не за светлината, която не е могъл да види.
Ето защо няма да ви призовавам да я прочетете. Сигурна съм, че тя сама ще ви намери в точния момент.
Автор: Петя Анастасова, книжарница „Хермес-Централ“, Пловдив
