fb
Ревюта

Знакът на всички неща

2 мин.
znakut na vsichki nesta

znakut na vsichki nestaЕлизабет Гилбърт е сред писателите, които успяват да ме изненадат всеки път. Определено успява да смени стила и жанра с всяка следваща книга. След безспорния успех на „Яж, моли се и обичай”, се очакваше продължението „Кажи да” да е в същия дух. Книгата обаче се оказа по-скоро есе на тема обичаите относно брака в различните култури. Затова когато излезе сборника с разкази „Имена на цветя и момичета” бях много любопитна да разбера за какво ще пише Гилбърт.

Е, книгата ме изненада макар и не съвсем положително. Нямаше нищо общо с предишните й два романа. Все пак реших да дам шанс и да прочета последната й книга „Знакът на всички неща”,  чието действие се развива в края на ХVIII и първата половина на ХIХ век и разглежда доста отвлечена тема (поне за мен) като ботаниката. Тя определено е съвсем различна от всичко друго, което съм чела на Гилбърт и ако не знаех, че тя е авторът, никога нямаше да се досетя. Стилът е увлекателен и бърз за четене, а самата история, необикновена. Предполагам, че темата е изисквала много време за проучване, тъй като Гилбърт дава подробна информация за цветята, опрашването, отглеждането и култивирането на растения. Много добре са изградени характерите на женските героини – Алма, доведената й сестра Прудънс, приятелката им Рита.  the signature of all things

Романът проследява живота на Алма Уитакър, надарена с блестящ ум, но не и с красота. Съдбата на Алма е необикновена в една епоха, в която жените са се посвещавали на отглеждането на деца и поддържането на домакинство. Родена в необикновено семейство, в което знанията и интелектът са на почит, тя израства изключително ерудирана и се превръща в блестящ учен. Нейни статии биват публикувани в специализирани издания, а името й е познато на всички от света на ботаниката. За съжаление личният й живот не е така успешен, но дали и как среща любовта, ще разберете, ако прочетете романа.

Книгата ще допадне на всички любители на природата и растенията, както и на почитателите на историческите романи. Няма да развълнува и докосне читателите по същия начин като „Яж, моли се и обичай”, но със сигурност ще прекарате няколко приятни часове, докато я четете и едва ли след това ще гледате по същия начин на ботаниката.

[ + ]