В края на юли първата българска телевизионна емисия новини – „По света и у нас“ – навърши 60 години. По този повод в серия материали ще ви представим няколко от лицата на емисията днес и техните читателски препоръки. Започваме с водещия на централна емисия новини на БНТ Спас Кьосев. Той е минал през школата на CNN и е носител на няколко престижни награди за журналистика, сред тях и такава от жури на BBC. Години наред е екранен партньор на Радина Червенова, а от две заедно с Филипа Иванова споделят важната информация със зрителите на обществената телевизия.
Той попада в нюзрума на редакцията на БНТ през далечната 2005 г. и оттогава води централната емисия новини. 7 години паралелно с новините работи и в публицистичното ток-шоу „БНТ такси“, за което има над 600 предавания. С интервюта от „БНТ такси“ печели престижната международна награда на Асоциацията на Европейските телевизии – CIRCOM 2011 в категория „Изгряваща звезда“, като жури на конкурса са експерти от BBC. През 2013 г. отново с „БНТ такси“ печели наградата в категория „Особен поглед“ на конкурса за телевизионна журналистика „Свети Влас“. През 2016-та година „БНТ такси“ кандидатства с идеи и печели финансиране от Европейската комисия, като част от мащабния проект на БНТ – „Парламентът на Европа“. За месец, Спас и екипът му обикалят цяла Европа и излъчват серия документални филми.
Според Спас срещата с добра книга е като срещата с интeресен човек – много зависи и от конкретния момент.
„Все още е лято, отпускарски сезон, и всеки се опитва да избяга от познатото. Можем да избягаме някъде навън или да изберем пътуване с или чрез книгите. Ето кратък списък от възможности. Постарах се да са различни като теми, епохи, жанрове, произход и профил на авторите“, споделя Спас за „Аз чета“.
1. „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ от Ерик- Еманюел Шмит
Този текст-пиеса е като силно италианско кафе. Чете се на един дъх, но после ароматът му остава задълго в съзнанието. Препоръчвам и моноспектакъла на Мариус Донкин; неотдавна самият Шмит лично игра в пиесата си заедно с Донкин на сцената на Народния театър. Препоръчвам също интервюто на Бойко Василев с Шмит за Панорама.
2. „Звездни дневници“ от Станислав Лем
„Сънищата са ни дадени, за да си задаваме въпроси в тях, които не бихме си задали в реалността.“ Това е реплика от мой любим японски манга-сериал, но би послужила добре като обяснение на смисъла на фантастиката изобщо. В едно интервю Лем (един от най-великите писатели-фантасти!) казва, че ненавижда фантастиката, а самият той е философ, който я използва като опаковка, за да продава идеите си. Звездните дневници – оригинално обяснение на историята, света и Вселената и теоретично изследване на възможностите ни като човешки вид.
3. „Generation „П“ от Виктор Пелевин
Безпощадна дисекция на живота в общество в преход между тоталитаризъм и демокрация през очите на образован и объркан млад мъж, който търси новите устои на съвременната личност след краха на Съветския съюз. И се опитва да продава стоки и послания чрез тях. Вова е копирайтър от поколението „Пепси“. Тази книга повлия избора ми на специалност в университета. Избрах да следвам маркетинг вместо философия, за да открия после , че „маркетингът е философия на бизнеса“. А рекламата, като трибуна на обществена комуникация, има силата да промени света.
4. „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“ от Юнас Юнасон
Една от най-забавните книги, на които съм попадал. Алан Карлсон е най-свободният човек на света, а всяка негова стъпка доказва, че точно, когато си мислиш, че всичко е свършило, може да се окаже, че напротив, то едва сега започва! От теб се иска просто да направиш първата крачка, да „счупиш стъклото“. „В крайна сметка ще стане това, което ще стане!“ – казва стогодишният старец и обикаля света „по пантофи“. И променя историята и представите ни за нея.
5. „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс
Истинско и безкрайно приключение с неочаквани обрати на всяка крачка. Добавете към това кинематографична чистота на образа, стил и динамика на разказа и уверението на автора, че всичко, което разказва, е неговата лична история. Обещавам – срещата с „Шантарам“ ще се превърне в един от ярките ви спомени от лятото. „Седнах на брега и запалих цигара. Да, отново бях пропушил! Защото и аз, точно както всички непушачи, обичам живота!“.
3. „Цар Плъх“ от Джеймс Клавел
Роман, който един ден ще препоръчам на синовете си като пример за това, че винаги има как да запазиш достойнство, дори в най-строго йерархичното племе и при най-тежките условия на живот. Всеки може да излъже всекиго и за всичко, но в края на деня заспиваме сами със себе си и с истината, а компромисът и лицемерието винаги оставят белези в душите ни. Казват, че истинският роб се познава по това, че той не мрази себе си или господаря си, а мрази робите, които са се освободили.
7. „Мусаши“ от Ейджи Йошикава
„Той стана и пи малко студена вода от потока за закуска.“. Разказ за живота и приключенията на легендарния самурай Миамото Мусаши. Мусаши избира свой път към съвършенството – учи се сам, без учител , без доджо, без господар. Събира опит, сили и мъдрост от природата, религията, изкуствата, занаятите, дори земеделието. В средата на своя път се отказва от своето оръжие, а после в битката, която го превръща в „Най-великия майстор на меча“, дори не го използва. Книга, която ще превърне доста мъже отново в момчета. Или пък обратното! Трудно ще я намерите на хартия, изданието е старо и всеки си го пази.
Следват две заглавия за тези, за които лятното безгрижие е възможност да се отправят и на по-рисковани литературни пътешествия.
8. „Когато Ницше плака“ от Ървин Ялом
…или която и да е от неговите книги. Винаги е интересно да четем романи на практикуващи психолози, нали! Истинско предизвикателство за тези, които са готови да се гмурнат надълбоко в себе си и да изследват най-тъмните и позабравени ъгли на съзнанието и личността си. Книгите на Ялом са полезни и за общата култура, защото освен на дългогодишната му практика като психолог, стъпват и върху сериозни предварителни проучвания на различни теории и исторически факти.
9. „Колибата“ от Уилям Пол Йънг
Всичко започва по време на семейна ваканция край планинско езеро. Няколко секунди невнимание изправят главния герой пред един от най-тежките казуси, който животът може да ни поднесе. И го пращат в търсене на отговор на един от най-трудните въпроси на Вселената – „Господи, защо?“. Книгата силно напомня на филма „В какво се превръщат мечтите“ с Робин Уилямс в главната роля.
И за финал:
10. „Ловецът на Хвърчила“ от Халед Хосейни
История за една земя, която не познаваме достатъчно добре – Афганистан. Един свят на оскъдица и смъртни заплахи, в който децата тичат боси, но усмихнати и стискат до кръв в юмрука си канапа, натопен в смола и натрошени стъкла, с който държат хвърчилата, опънати от вятъра над главите им да не им избягат и да ги изоставят. Това е любимата им игра. Прекрасна метафора на живота от Халед Хосейни!
Снимка на публикацията: Десислава Кулелиева
