За Димитър Коцев-Шошо вероятно знаете, че е автор на книгите „Лора от сутрин до вечер“ и „Скарида“, сценарист, режисьор и продуцент, но сега ще ви зарадваме, че е и преводач на романи на Труман Капоти, Пол Боулс, Том Робинс. Завършил е Английска филология в СУ “Климент Охридски” и Кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Той ще бъде един от водещите на курса по писане на ТВ Сценарий в рамките на Творческа академия „Заешка Дупка“, така че сега е точният момент да разберем кои са неговите предпочитани четива за летните месеци.
В началото искам да направя кратката уговорка, че не смятам лятото за време, в което е подходящо да четем само леки развлекателни жанрове. Точно обратното: хубавото време, топлите вечери с приятели и слънчевото настроение позволяват по-безопасно да се гмурнем в по-сериозни, често мрачни пространства.
Ето и моят списък от десет “летни” четива:
1. “t” – Виктор Пелевин. Граф Толстой такъв какъвто само Пелевин може да си представи. Интелигентен и ироничен кунг фу екшън за ума и душата.
2. “Ние, удавниците” – Карстен Йенсен. Купих си тази книга само заради прекрасната корица, без да знам нищо за автора. Но открих един от най-хубавите романи, които съм чел. Удавете се с удоволствие в океан от образи, епохи, пространства.
3. “Ловци на глави” – Ю Несбьо. Една от малкото книги на Несбьо, в която го няма страхотния образ на детектив Хари Хуле. Много различна като обстановка и образи, но също така завладяваща с атмосфера и неочаквани обрати.
4. “Бащите не си отиват” – сборник разкази. Не защото в тази книга има и мой разказ, а заради всички останали автори. Нежно, искрено, болезнено, пречистващо сбогуване с бащата.
5. “Обсадата” (известна също като “Крепостта”) – Исмаил Кадаре. Така и не открих дали тази книга е преведена на български. Романът разказва за османското нашествие, но тук няма хленчене, няма инфантилно разделение на “добри” и “лоши”. Книга за войните, в които всички падат жертви – както поробени, така и завоеватели. “Обсадата” и “Време разделно” – разликата между световна и регионална литература.
6. Някоя книга на Майкъл Конъли – “Поета”, “Блондинка в бетона”, “Ехо Парк”, “Боговете на вината” и други. Почти всяка от книгите на Конъли е увлекателна, със силни главни герои – детектив Йеронимус Бош или адвокатът с Линкълна. Прочитам всеки негов роман независимо дали излиза през лятото или зимата. И все пак, Конъли като че ли най-добре се вписва в представата за автор на “летни” романи.
7. Трилогията за живота на Цицерон (“Империум”, “Конспирата”, “Диктатор”) – Робърт Харис. Чудесен начин да предприемем пътуване през времето и пространството към Рим през последния век преди новата ера, за да открием, че за над двайсет века нищо не се е променило в човека и обществото, само методите за убиване са станали по-изтънчени.
8. “Шемет на скептицизма” – Емил Мишел Чоран. Дребните остри пирони на философската му мисъл могат да те оставят без дъх. Крайният му скептицизъм по парадоксален начин ми носи безпричинен оптимизъм. Лично аз предпочитам прозренията му заключени в две-три изречения вместо по-дългите форми, но това е може би защото рядко чета философия.
9. Разкази на Алберто Моравия. Който и да е разказ, от която и да е негова книга. Това че всички истории се развиват в близост до морето може да причисли Моравия към “летните” автори. А това, че с такава лекота ни кара да се радваме на хората, да ги съжаляваме и да ги обичаме, го прави един от “вечните” автори.
10. “Кривата на щастието” – Иво Иванов. Може да ви стресне неподправеният и искрен стил на писане. Може да се дразните, че живее в Канзас, а пише на нас, българите. Но ако историите, които разказва, не ви докосват, не ви карат дори за миг да повярвате, че хората могат да бъдат добри, силни и великодушни, значи нямате сърце, а орган за поддържане на пулса в тялото.
Можете да се запишете за класа на Димитър Коцев-Шошо в творческа академия „Заешка дупка“ до 25 август. Вижте повече подробности тук.
