Лятото е още тук и няма да си тръгне поне още няколко седмици! Затова и не спираме да ви предлагаме книги, които да вземете за почивката. Този път в тази задача ни помага поетът Петър Чухов. Освен с новата си стихосбирка „АДDICTED“, тази година може да се похвали и с това, че ще бъде един от лекторите в курса по Поезия на Творческа академия „Заешка дупка“.
Ето ги и неговите 10 книги за лятото:
1. „Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри. За мен тази великолепна книга е един от най-добрите начини да позволиш на лятото да те омагьоса. Винаги се стремя да я чета възможно най-дълго – не искам да свършва, както не искам да свършва и този вълшебен сезон.
2. „Стихотворения“, Кирил Христов. Имам предвид разкошните му пейзажни стихотворения, повечето от тях кратки импресии, които те карат да видиш природата с други очи. Чудесно четиво за почивката в планината.
3. „Стихотворения“, Христо Фотев. Разбира се, става дума за морските му стихотворения. Където и да сме, когато ги четем, няма начин да не усетим морето до себе си. А ако то наистина е до нас, удоволствието е пълно.
4. „Жените на Варшава“, Георги Марков. Как магията на лятото събира Джендем баир с Варшава и какво произтича от това. Идеално четиво за летните вечери в планината, когато мистичното е на една ръка разстояние.
5. „Малтийският сокол“, Дашиъл Хамет. Какво е лятната почивка без хубав детективски роман? А този наистина е класика. Дори и да сме го чели, това не отнема от удоволствието. В допълнение може да се гледа и едноименният филм, където (внимание, дами) в ролята на детектива Сам Спейд е не кой да е, а самият Хъмфри Богарт!
6. „Комедии“, Уилям Шекспир. Светът е сцена, както казва самия Уил, така че не ни трябва специално да влизаме в театъра (който вероятно е в лятна ваканция), за да се насладим на тези безподобни комедии, достатъчно е да вземем в ръка (поне) едно от томчетата. А „Сън в лятна нощ“, както показва и заглавието, е попадение точно в десятката!
7. „Едноминутни новели“, Ищван Йоркен. Да разтворим тази книга – между две влизания в морето, между две бири (или мастики, или каквото е там), докато си почиваме по време на планински преход или разходка в гората – за да си припомним, че нещата най-често не са това, което изглеждат. Едноминутен абсурдизъм – след него може отново да се върнем към баналността на лятното безгрижие.
8. „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“, Етгар Керет. Един автор, който може да прави разкази от всичко. И то не какви да е. Щом прочетете няколко, почти сигурно и на вас ще ви се прииска да пишете.
9. „Чевенгур“, Андрей Платонов. Ето и неизбежния дебел роман за лятото. А защо точно той? Прочетете (препрочетете) го и ще разберете.
10. „Четенето забранено“, Дубравка Угрешич. Дълго се чудих каква книга с есета да сложа в списъка, защото непременно исках да има такава, и накрая се спрях на тази. По-подходяща за лятото не можах да измисля. И така, въпреки че (или именно защото) четенето е забранено – приятно четене!