fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

10 любими цитата от „Леонардо да Винчи“ на Уолтър Айзъксън

5 мин.

Биографиите са един от най-интересните и обичани жанрове в нехудожествената литература. Позволяват ни да опознаем света през очите на интересни личности, да присъстваме на велики събития, да се учим от достиженията на големите умове от миналото.

Уолтър Айзъксън се е доказал като един от най-добрите съвременни автори на биографии. Неговият поглед към живота и делота на личностите, за които пише, винаги е необикновен. Авторът на биографиите на Стив Джобс, Айнщайн и Бенджамин Франклин този път спира перото си върху живота на Леонардо да Винчи.

Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития — това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении. Той категорично вярва, че петстотин години след смъртта си Леонардо да Винчи все още има на какво да ни научи. Вижте кои са любимите ни цитати от биографията:

1. (…) Геният на Леонардо е чисто човешки, изграден от собствената му воля и амбиция. Той не идва от дара на висш ум с мисловна мощ каквато ние, смъртните, не можем да си представим, както при Нютон и Айнщайн. Леонардо няма почти никакво образование, едва е можел да чете латински и да дели многоцифрени числа. Неговият гений е лесно разбираем, даже можем да се учим от него…

2. Ден след ден, година след година Леонардо записва неща, които трябва да направи и научи. Някои включват наблюдения, за които повечето от нас рядко отделят време. (…) Други засягат въпроси като „Защо небето е синьо“ за явления, толкова обикновени, че рядко се замисляме за тях. (…) Най-интересни са въпросите, които звучат като абсолютно случайни идеи. „Да опиша езика на кълвача“ – напомня си той. На кого, за бога, може да му хрумне някой хубав ден, че иска да знае как изглежда езикът на кълвача? Как можеш да разбереш? Това не е информация, от която Леонардо е имал нужда, за да нарисува картина или дори за да анализира полета на птиците. Но ето – търси я и ще видим, че има поразителни неща, които можем да научим за езика на кълвача. Причината да иска да разбере е просто защото е Леонардо – любознателен, пламенен и винаги изпълнен с възхищение.

3. Идеите често се зараждат на места, където хора с различни интереси се събират случайно и влизат в плодотворно общуване. Затова Стив Джобс обича сградите му да имат централен вестибюл; затова Бенджамин Франклин основава клуб, където всеки петък се събират най-интересните граждани на Филаделфия. В двора на Лудовико Сфорца Леонардо среща приятели, които го вдъхновяват за нови идеи, като обсъждат с него разнообразните си увлечения.

4. Леонардо обича да попива знания от другите хора. Той постоянно тормози познатите си с въпроси, каквито всички ние би трябвало да се научим по-често да задаваме: „Да попитам Бенедето Портинари как във Фландрия ходят по леда“ – гласи една от най-запомнящите се и цветисти точки в списъците му с предстоящи задачи.

5. Леонардо не е изобретил научния метод, не го е изобретил нито Аристотел, нито Алхазен, нито Галилей, нито дори Бейкън. Но невероятната му способност да участва в диалога между опит и теория го прави ярък пример за това, как внимателните наблюдения, фанатичната любознателност, експерименталната проверка, готовността да поставяш под въпрос всяка догма и способността да откриваш закономерности между различни дисциплини могат да доведат до големи скокове в човешкото знание.

6. Леонардо е най-обикновен човек. Неговата наблюдателност не е свръхсила. Напротив – тя е резултат от собствените му усилия. Това е важно, защото означава, че ако поискаме, и ние можем не само да му се възхищаваме, а и да се учим от него, да се вглеждаме в нещата по-задълбочено и с повече любознателност.

7. Онова, което научих от Леонардо, е, че желанието да се възхищаваме на света, който срещаме всеки ден, обогатява всеки миг от живота ни.

8. Предстои му да създаде двете най-прочути картини в историята – „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Но в собствената си представа Леонардо е точно толкова човек на науката и техниката, колкото и художник.

9. С новаторска страст, едновременно игрива и натрапчива, той изучва анатомия, вкаменелости, птици, човешкото сърце, летящи машини, оптика, ботаника, геология, хидравлика и оръжия. Така се превръща в архетип на ренесансовия човек, вдъхновение за всички, които вярват, че „безбройните творения на природата“, по неговите думи, са съчетани в единно цяло, пълно с изумителни закономерности.

10. Леонардо използва научните си изследвания, за да усъвършенства изкуството си. Сваля кожата от лицата на трупове, очертава мускулите, които движат устните, и после рисува най-забележителната усмивка на света. Изучава човешки черепи, прави многослойни скици на костите и зъбите и предава реалистично агонията на изпитото като на скелет лице на „Свети Йероним в пустинята“. Изследва математическите зависимости в оптиката, описва как светлинните лъчи попадат върху роговицата на окото и създава магическата илюзия за сменяща се визуална перспектива в „Тайната вечеря“.

Ревю за книгата ще откриете тук.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!