Една от писателките, които са променили облика на литературата на ХХ в., е родената в Лондон Вирджиния Улф. Лице на модернизма и изявена феминистка в тогавашната консервативна Великобритания, Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници и… една предсмъртна бележка до съпруга си, преди да влезе в река Оуз, напълнила джобовете си с камъни. Тялото й плува сред водите 22 дни.
Аделайн Вирджиния Стивън, както е истинското й име, израства в образовано семейство сред куп книги и с баща писател, чийто дом често посещават автори като Хенри Джеймс и Джордж Елиът. Пътят й до литературното общество и Кръга Блумсбъри (чийто основател е собственият й баща) сякаш е предначертан. Макар да се смята, че е страдала от биполярно разстройство, нейното вдъхновение и творчески успехи са безспорни и многопластови, а перфекционизмът и високата й самокритичност я карат да редактира отново и отново своите текстове, преди да ги одобри. Сред най-известните й творби са „Госпожа Далауей“, „Към Фара“ и „Орландо“.
Интересен факт от живота на писателката е, че тя извършва първия си опит за самоубийство на 22 години, когато скача през прозореца, но височината не се оказва достатъчна за целта. По повод смъртта Улф споделя: „Това ще е единственото събитие, чийто опит няма да мога да опиша на хартия“.
Лирична, меланхолична, пленителна, ексцентрична и достатъчно смела, че да поддържа дългогодишна връзка с приятелката си Вита Саквил-Уест по време на брака си, Улф оставя следи, които не могат да бъдат заличени. Днес се навършват 136 години от рождението й и по този повод решихме да надникнем в дълбините на живота й, като подбрахме 10 цитата, изписани от перото й, сякаш останали да плуват във вечността…
Не пропускайте статията на Пам Велидис за Вирджиния Улф в „Големите“, както и ревюто на Стефани Калчева за „Литературни есета“ и на Вал Стоева за „Вдовицата и папагалът“.
