През последните три години всеки август препрочитам „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ (изд. „Deja books„) от Бенджамин Алире Саенц. Авторът разказва история за приятелството и първата любов, за тайните на Вселената и въпросите, които терзаят едно мексиканско момче. Аристотел и Данте са много различни един от друг, но това не пречи тяхното приятелство да остане непокътнато, докато всеки от тях се бори със собствените си демони. Предлагаме ви 10 цитата, чрез които да се потопите в света на двете момчета.
-Някой ден ще открия всички тайни на Вселената.
Усмихнах се.
–Какво ще правиш с всички тези тайни, Данте?
–Ще узная какво да правя с тях – каза той. – Може би ще променя света.
През цялото време се опитвах да разгадая тайните на Вселената, на собственото си тяло, на сърцето си. Всички отговори винаги се бяха намирали толкова близо и въпреки това винаги ги бях отблъсквал, без дори да го осъзнавам.
Обичах и мразех летата. Те си имаха своя логика и винаги успяваха да извадят нещо скрито в мен. Лятото е олицетворение на свободата и на младостта, на дните без училище и на възможности, приключения, скитане и изследване на непознатото. Лятото е книга на надеждата. Затова обичах и мразех летата – те ме караха да искам да вярвам.
Сигурно е страхотно да си въздуха. Можех да бъда едновременно нещо и нищо. Необходим и в същото време невидим. Всички щяха да се нуждаят от мен и никой нямаше да ме вижда.
По някакъв начин се бях надявал, че това ще е лятото, в което ще открия, че съм жив. Светът, за който мама и татко казваха, че ме очаква там навън… Този свят всъщност не съществува.
Белези. Знак, че си бил наранен. Знак, че си се изцелил. Бях ли наранен? Бях ли излекуван? Може би просто живеехме между нараняването и изцеляването.
Последната година в гимназията. А после – животът. Може би такъв беше редът. Гимназията беше само пролог към истинския роман. Всеки има възможност да те пише – но завършиш ли училище, пада ти се самият ти да пишеш.
Те се държаха за ръце. Какво ли беше усещането? Обзалагам се, че понякога можеш да откриеш всички загадки на Вселената в нечия ръка.
Струва ми се, че причината да сънуваме е, че си мислим за разни неща, без всъщност да осъзнаваме, че го правим – и тези неща, ами, те се измъкват тайно от нас в сънищата ни. Може би сме като автомобилни гуми с твърде много въздух в тях. Въздухът трябва да излезе. Ето това са сънищата.
Още една тайна на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлира изневиделица. И най-ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.
Снимка на публикацията: Deja Books
Вижте още:
12 книги за любовта и приемането на различния, с които да отбележим „София прайд“
Любимите съвременни YA романи на книжните блогъри
„Аз чета“ препоръчва: YA литература
10 янг адълт романа, които трябва да прочетете преди да гледате филма
10 страхотни писатели, заради които се влюбихме в YA книгите
