Историческите романи заемат голяма, а несъмнено и важна част от българската литература. Различните събития и личности от близкото и по-далечно минало са вдъхновение и основа, върху които много родни автори построяват незабравими истории и герои, любими на поколения читатели. Историческите романи са именно онзи жанр на художествената литература, който успява да провокира допълнителен интерес към отминалите епохи и да разкаже за миналото през човешките съдби, независимо дали интерпретира пътя на известни личности или изцяло измислени герои. Без да се борят за абсолютна фактологична истинност тези романи успяват да постигнат емоционалната връзка с времето, неговите ценности и обществените нагласи. Връзка, която сухата статистика в учебниците по история няма как да осъществи с изброяването на всички “коректни” факти, години и събития. В съвременната ни литература големият интерес към историческия роман продължава. Неслучайно последните години едни от най-търсените нови български книги са именно историческите романи. В този списък ви представяме някои от тях.
“Възвишение” – Милен Русков
“Възвишение” (изд. Жанет 45) със сигурност е една от най-забележителните книги на съвременната българска литература, които се появиха през последните години. Романът на Русков е съвременен прочит на българското Възраждане, но много различен от традиционните интерпретации на това време, които сме свикнали да четем. Невероятен език, който ни потапя напълно в атмосферата на мястото и времето. Силното повествование превръща “Възвишение” в книга, пропита с български патриотичен дух, но без намек за шизофренен национализъм. Книгата, освен с награда на Европейския съюз за литература за 2014 г. и неспиращ читателски интерес, се радва и на успешна театрална адаптация от Иван Добчев и Александър Секулов в Пловдивския театър.
Прочетете повече за “Възвишение” в двете ревюта на сайта за книгата – от Милена Ценева и Мила Цанкова.
“Бежанци” – Весела Ляхова
“Бежанци” (изд. Жанет 45) е онзи роден исторически роман, който се появи през последните години сякаш в точния момент, за да разкрие човешката гледна точка за историческите събития около българските бежанци от Егейска Македония, за които знаем и учим твърде малко. На фона на глобалните политически събития в момента и бежанската криза “Бежанци” звучи още по-актуално, защото успява да постави въпроси за локалното в глобалния контекст и колко малко сме научили от собствения си исторически опит. Весела Ляхова успява да внуши непосредствено и убедително същността на състоянието „бежанец“- навсякъде чужд и нежелан, безскрупулно използван като разменна монета в политиката, която се твори на „зеленото сукно“.
Прочетете повече за “Бежанци” в ревюто на Милена Златарова. Не пропускайте и интервюто с авторката на романа Весела Ляхова в “Аз чета”.
“Калуня-каля” – Георги Божинов
“Калуня-каля” (изд. Хермес) е от онези книги, които сами по себе си се превръщат в интригуващи истории с появата си, а в конкретния случай с “преоткриването” си. Може да се каже, че това е една различна история на турското робство през очите на българските помаци, каракачани, турци, но и философски роман за вечната борба между доброто и злото.
По изключително зрял и майсторски начин Георги Божинов предизвиква стереотипите, с които разглеждаме нашата история. Злото няма етническа и верска принадлежност. То живее в хората, които го допускат в себе си. Живее в алчността, в стремежа да вземеш хляба на ближния, в омразата към другия. В стадното бездействие, когато се надяваш, че ако си траеш, ще те отмине.
Прочетете още за “Калуня-каля” в ревюто на Милена Златарова
“Една и съща нощ” – Христо Карастоянов
“Една и съща нощ” (изд. Жанет 45) е романът за Гео Милев, но и много повече. Творба, която ни разкрива за човека зад литературата – живото, дишащо, кървящо същество отвъд хартията и пудрата на учебниците по литература. Роман за хората около Гео Милев и преди всичко за духа на епохата. Годините на Деветоюнския преврат и непосредствено след атентата в църквата „Света Неделя“ са едни от най-кървавите в новата българска история. Хиляди са разкъсани в урагана от режими, арести и цензура, която Гео Милев саркастично нарича „полицейска критика“. Карастоянов умело предава насилието на това време, къде безпристрастно под формата на документална хроника, къде с горчивината и съжалението на безпомощен наблюдател. Романът е носител на наградата “Хеликон” за 2014 г., а през ноември в Народния театър очакваме и театралната интепретация на романа под режисурата на Иван Добчев.
Прочетете повече за “Една и съща нощ” в ревюто на Габи Кожухарова, а в петък очаквайте и интервюто й с Христо Карастоянов в “Аз чета”.
„Ребусът св. св. Кирил и Методий“ – Кина Къдрева
Допълнителното предложение в тази класация идва от изд. “Слово” и излиза извън рамките на историческия роман и рамкира текста по-скоро в полето на документалистиката. Книгата се появява през 2015 г., когато се навършват 1160 г. от създаването на българската азбука и събира изследванията и анализите на авторката, свързани с това време. Книгата провокира читателя с множество интересни факти за един от най-преломните моменти от българската история, разглежда по-нов начин събитията и фактите около създаването на българската азбука, политиката на цар Борис I и покръстването на българите. Кина Къдрева повдига булото на „забравеното“ и задава логичните въпроси, за които предлага своите отговори.
Повече за книгата „Ребусът св. св. Кирил и Методий“ може да научите в сайта на изд. Слово.
