fb
Без категорияГолемите

Агата Кристи и малките сиви клетки, създали 93 романа

11 мин.
Agatha-Christie

За първи път се докоснах до творчеството на Агата Кристи през далечната 1998-ма, когато бях едва на десет години. Работата беше там, че се научих да чета много преди връстниците си и до четвърти клас вече бях “погълнала” десетки детски и юношески романи. Започнах да се досещам какво ще се случи в дадена книга, още щом прочетях първите две-три глави. Бях на десет, а исках книгите да ме изненадват. Все по-често правех набези в библиотеката на възрастните, и по някакво странно стечение на съдбата, попаднах на малка книжка в червено и черно, озаглавена “Азбучните убийства” (1936). Предстоеше най-големият литературен шок в краткия ми живот. Бях открила непредвидимостта на криминалните романи.

AgathaМного години минаха оттогава, но Агата Кристи за мен остана един от символите за детективска логика (след Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл, разбира се!). Неочакваният обрат на сюжета и доброто познаване на психологията на убиеца отличават творчеството на Кристи от другите автори на криминални романи. Нещо повече, онзи дух на английското общество в началото и средата на миналия век, с подчертаната вежливост, помпозния изказ и разбира се, с обменянето на информация на по чаша чай ( Ах, какво ли не бих дал за чаша хубав гъст шоколад – промърмори Поаро”), ме опиянява и сега.

Автор на 93 криминални романа, 17 пиеси и 6 произведения под псевдонима Мери Уестмакот, Агата Кристи често преплита сюжетите на своите творби със случки от личния си живот. Писателката черпи вдъхновение от истински личности, места и събития, затова, познавайки битието й, можем да се досетим от къде идва богатството на детайли и различни култури, криещо се зад всеки един от нейните романи.

Агата Мари Клариса Милър е родена на 15 септември 1890 г. в югозападното английско градче Торки. Бъдещата писателка е обучавана вкъщи и прекарва много от времето си сама с книга в ръка – баща й е американец и семейната библиотека е пълна както с класическа английска литература, така и със спиращи дъха американски трилъри. Книгите провокират фантазията на малката Агата и през самотното си детство тя се обгражда с множество въображаеми приятели. Започва да разиграва сценки с тях и прописва поезия.

Парични затруднения карат семейството Милър да напусне Англия – петгодишната Агата и родителите й заживяват във Франция, където с помощта на гувернантката Мари, Агата получава първите си уроци по френски. В действителност познанията на Агата Кристи по този език са непълни и непостоянни в зрелите й години, но именно детството във Франция позволява на писателката да смесва речта на прочутия си герой Еркюл Поаро с френски думи и изрази. След смъртта на баща й, Агата и майка й се завръщат на Острова, където авторката написва първите си кратки истории (те ще бъдат публикувани чак през 1930 г., и то след сериозна редакция).

Agatha-Christie-record-card-300x192През 1912 г. Агата се среща с авиатора Арчибалд Кристи. “Вълнението от непознатото”, както го описва самата писателка, прави любовта им да изглежда по-силна, отколкото е в действителност, и само две години по-късно двамата сключват брак. Първата световна война ги разделя за дълго – Агата е медицинска сестра към Червения кръст в Англия, докато Арчибалд е на фронта. Работата за Червения кръст позволява на Агата Кристи да научи много за различните лекарства и отрови – това познание често ще й влиза в употреба при измислянето на сюжети за бъдещи творби.

Във военно време Агата Кристи започва да пише първия си роман – “Аферата в Стайлс”. Интересно е, че сюжетът се заражда в главата на писателката много преди тя да даде име и лице на протагониста в историята – детективът, който ще разследва въпросната афера. Макар че авторката неколкократно заявява, че Еркюл Поаро е плод на нейното въображение и не е вдъхновен от реална личност, доста е възможно присъствието на белгийски бежанци в Торки да е провокирало идеята за нисичкия пенсиониран полицай от Белгия. “Сивите клетки” на Поаро стават нарицателни за мисловния процес.

През 1919 г. “Аферата в Стайлс” е одобрен за публикуване от издателство “The Bodley Head” – четвъртата издателска къща, към която се обръща Агата Кристи. Като се изключи фактът, че медицинското списание “Pharmaceutical Journal” е впечатлено от професионалното описание на отрови в романа, книгата не добива голяма популярност. Въпреки това, “The Bodley Head” сключва договор с Агата Кристи за още пет романа с главен герой Еркюл Поаро. През същата година писателката ражда дъщеря си Розалинд.

Следват плодотворни години: адресирайки социалния проблем с намирането на работа в Англия след войната, Агата Кристи създава прочутата двойка-шпиони Томи и Тапънс (“Тайният противник”, 1922). Хвалебствията на критиците застигат писателката в Кейптаун – поверила Розалинд на майка си, Агата се е отдала на пътешествие из Британските колонии заедно със съпруга си Арчибалд; именно в Кейптаун тя става първата англичанка, която се осмелява да кара сърф изправена. Времето, прекарано в Африка, дава идеи на писателката за сюжета на “Мъжът с кафявия костюм” (1924). По това време Агата Кристи сменя “The Bodley Head” с издателство, което й предлага по-добри условия – “William Collins and Sons”, познато днес като “HarperCollins”.

Огромният успех идва през 1926 г., когато излиза “Убийството на Роджър Акройд”. Романът има изключително дръзка развръзка, която разбунва духовете на критиците и поставя нова тенденция в криминалните трилъри. Агата Кристи започва да става фактор в литературата.

Нещо характерно за английската писателка е, че тя винаги пише за места, които познава и които е посетила лично, а героите са вдъхновени от военните, благородниците, вдовиците и докторите от нейния собствен социален кръг. Агата Кристи е описвана като “човек, който слуша повече, отколкото говори, и вижда повече, отколкото я виждат”.

Бабата на Агата Кристи например, е първообраз на мис Джейн Марпъл – миловидната стара дама с ум на бръснач, която се появява за първи път през 1927 г. в поредицата за “Sketch Magazine” – “Тринадесет проблема”. “Също като баба ми, тя [мис Марпъл, б.а.] очаква най-лошото от всичко и от всеки, и с почти плашеща точност се оказва, че обикновено е права”, описва героинята си Агата. Първият роман за мис Марпъл – “Убийство в дома на викария” (1930) – жъне огромен успех, и милата старица от селцето Сейнт Мери Мийд става почти толкова любима на читателите, колкото самия Еркюл Поаро.

Въпреки, че кариерата на Агата Кристи е във възход, в семейството нещата не вървят. След смъртта на майка й, отношенията на скърбящата Агата със съпруга й се влошават. Арчибалд вече е започнал афера с партньорката си по голф Нанси Нийл. Агата Кристи потъва в дълбока депресия и една декемврийска сутрин на 1926 г. напуска дома си в Лондон, без да каже къде отива. Колата й е открита на няколко мили от къщата, но от писателката няма следа. Обявена е за национално издирване.

След няколко дни Агата Кристи е разкрита от персонала на хотел “Harrogate Spa” в Харогейт, Йоркшир, където се е регистрирала под името Тереза Нийл, взимайки фамилията на съперницата си. Когато Арчибалд пристига в Харогейт, за да прибере съпругата си, тя не го разпознава. Медиите полудяват: Агата Кристи е получила амнезия. Следва период на възстановяване и развод с Арчибалд през 1928 г.

Вече необвързаната Агата Кристи потегля на отдавна мечтано пътешествие на изток с Ориент Експрес. Това пътуване, разбира се, дава материал за една от най-известните книги на авторката – “Убийство в Ориент Експрес” (1934). Поредица от импулсивни решения отвеждат авторката до Багдад, а оттам до историческите разкопки в Ур, където тя среща бъдещия си втори съпруг – 25-годишния по това време археолог Макс Малоун. Искрата припламва и на 11 септември 1930 г. двамата сключват брак. Започва златният период в кариерата на писателката, белязан с много пътувания на изток с Малоун, вдъхновили “Убийство в Месопотамия” (1936), “Смърт край Нил” (1937), “Среща със смъртта” (1938), “Накрая идва смъртта”(1947), “Среща в Багдад” (1951) и др.

Агата Кристи пише по 2-3 книги на година, като отделя сутрините за писане, а следобедите често помага при археологическите разкопки. Характерно за творческия й процес е изписването на множество тетрадки с предварителна информация за героите, внезапно хрумнали идеи и възможни сюжетни обрати. Когато сюжетните линии са напълно избистрени в главата на Кристи, тя записва романите си на диктофон, за да могат да бъдат преписани или напечатани от някой от нейните помощници. Самата писателка има нечетлив почерк и през целия си живот предпочита да диктува, отколкото сама да поставя мислите си на хартия.

Говори се, че Кристи пресъздава части от себе си в образа на Ариадни Оливър – импулсивната и хаотична писателка на детективски романи, която понякога замества капитан Хейстингс като помощник на Поаро при разследването на поредното убийство. Най-забележителната история за Ариадни Оливър е “Сивият кон” (1961), където тя самата разрешава убийства и спасява животи – и то не само на литературни герои. Отравянето с талий, подробно описано в романа, е спасило поне три човешки живота, тъй като е помогнало за идентифицирането на симптомите на системно тровене с това химично вещество.

Втората световна война изпраща Малоун на военна мисия в Кайро. Кристи остава в Лондон, където се грижи за новородената си внучка, дъщерята на Розалинд. В този период е създаден един от най-известните романи на Агата Кристи – “Десет малки негърчета” (1939). Заглавието е променяно поне няколко пъти от издателските къщи, за да не звучи расистко. Макар че в България книгата е известна с оригиналното си заглавие, по света е по-позната като “And Then There Were None” (“И вече няма ни едно”).

Agatha ChristieСлед края на войната възрастта на писателката започва да й тежи, затова тя започва да пише по-малко. Критиците често оценяват стойността на романите, издадени след 1950 г., като по-ниска в сравнение със “златния период”. Кристи обаче е заета с писането на сценарии за театрални постановки, както по известните й романи, така и по неописани досега нейни идеи. Нещо повече, авторката е отдавна е написала романа, в който Еркюл Поаро намира смъртта си, както и последния роман за мис Марпъл. Тези два романа обаче са оставени за завършек на кариерата й и ще видят бял свят чак след 1975 г.

През 1971 г. Агата Кристи става дама на Ордена на Британската империя. Доживяла да види филмовата адаптация на “Убийство в Ориент Експрес”, умира от старост на 12 януари 1976 г. За разлика от досегашните филмови адаптации по нейни романи, които Кристи не одобрява, тя е очарована от образа на Еркюл Поаро, изигран от Албърт Фини. Едиствената й забележка е, че мустаците на белгийския детектив не са достатъчно пищни.

Животът на Агата Кристи е богат и колоритен като този на повечето от нейните герои. Тя остава в историята като една от най-известните писателки на криминални романи, които се харесват на хора от всякакви възрасти. Макар да съм прочела 83 от 93-те романа на авторката и да познавам добре стила й, удоволствието от четенето никога не е ставало по-малко. Когато почувствам, че искам да избягам от ежедневието, от хладните есенни следобеди, се свивам в едно кресло с ябълка в ръка и чаша димящ горещ шоколад на масичката до мен. В скута ми е някоя от любимите ми книги – “Смъртта лорд Еджуеър” (1933), “Накрая идва смъртта” или “Чудноватият дом” (1949). Въпреки мрачните заглавия, тези книги ме карат да се чувствам по-жива от всякога.

[ + ]